fbpx

Регионалният исторически музей в Разград издаде луксозен календар за 2023 година с художествени фотографии на накити от фонда на музея.

Колекцията включва пафти, пръстени, обеци, гривни, игли за глава и други образци на ювелирното изкуство, изработени от незнайни майстори.

Накитите са с изключителна културна и научна стойност. Те са задължителен аксесоар в празничното облекло, белег за социално положение, но и част от ритуалите в обредната система на българите. Предпазвали са притежателите им от болести и нещастия.

Чрез календара е намерен съвременен начин накитите да достигнат максимално близо до ценителите на движими културни ценности, с което да се популяризират уникатите от фонда на музея.

Авторът на фотографиите има идея да се подготви изложба с накитите от календара и с други експонати.

Вижте повече във видеото.

Изложба на часовници и календари, свързани с местната история, представят в къщата-музей "Анание Явашов" в Разград.

Тя е част от инициативите, посветени на 135-та годишнина на музейното дело в града и се вписва в Европейските дни на културното наследство.

 

Експозцията, която е под надслов "По следите на времето", разглежда ролята, значимостта и развитието на календара и часовника от далечни времена до днес. Идеята на организаторите от Регионалния исторически музей е да провокират размисъл за ценността на времето, преплетено в историческото развитие на града и региона.

В изложбата са включени 81 предмета – часовници, часовникарски инструменти и информационна табла за развитието на календарите и часовниците във времето. В богатата колекция могат да се видят механични часовници – джобни ръчни от началото на XX век до най-съвременни електронни уреди за отчитане на милисекунди.

Сред експонатите са стенният часовник от популярната в миналото сладкарница "Касамакови" в Разград и будилникът от дома на известния раградски общественик от началото на XX век Гани Чернев.

Изложбата е част от инициативите на Регионалния исторически музей, посветени на 135-та годишнина на музейното дело в града и се вписва в Европейските дни на културното наследство.

Тя може да бъде разгледана през следващите два месеца.

Много са намалели посещенията в експозициите на Регионалния исторически музей в Русе след въвеждането на "зелените сертификати".

Според заповедта на здравния министър, изключение се прави единствено за децата и учениците под 18 години.

Затворени за посетители са музеите на Баба Тонка и Захари Стоянов, заради изискването служителите да имат валиден сертификат, обясни за Новините на телевизия КИС 13 директорът на регионалния исторически музей в Русе проф Николай Ненов.

В момента заради ограниченията, в музеите има предимно единични посещения на хора със сертификат.

От Историческия музей обаче използват слабата посещаемост, за да отделят повече време на работата, която остава "невидима" за гражданите.

Всички експозиции наоткрито работят, като Ивановските скални църкви и средновековния град Червен са отворени за посетители само през почивните дни, както и по заявка.

Вижте повече подробности във видеото.

Подносът на княз Александър Първи е изложен в Историческия музей в Русе по повод Гергьовден, празник на града.

Той е подарен на Батенберг при влизането му в града през юни 1879 година.

В средата на подноса има златна плочка с гравирано изображение на изправен лъв с корона и посвещение "На Негово Височество Александър I Княз на българите от жителите на Русе".

Подносът е изработен от местни майстори в стила на балканските традиционни златарски школи, но по същество е нов тип изделие, свързано с времето на модерността. Текстът – посвещение от русенските граждани прави от подноса реален артефакт – свидетелство на важен исторически момент от живота на общността. Това е първият дар от българските граждани на бъдещия им владетел.

Подносът от Русе, заедно с други два, бяха откупени през 2019 година на търг във Виена от министъра на културата. Сега те са част от фондовете на Националния исторически музей.

Подносът на княза ще остане в Русе до средата на месец юли. Утре входът в Историческия музей ще бъде свободен.

Вижте повече във видеото.

Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

Страница 1 от 7
Ad Sidebar