Панагюрското златно съкровище гостува в Разград.

То бе показано в Интерактивния музей в рамките на фестивала на материалното и нематериално културно наследство "Белите нощи". Посетителите, сред които и много деца, успяха да видят този безценен комплект от тракийското наследство, датиран от втората половина на IV век преди новата ера.

Панагюрското съкровище е от 9 части - 8 ритона, сред които и амфора, както и една фиала и тежи общо 6 килограма.

С-н 159 0:14 това съкровище – 1:01 остров самотраки

Тракийските съдове са открити случайно от трима братя през 1949, недалеч от Панагюрище.

С-н 160 1:37 те – 1:58 съкровището

По време на представянето на съкровището в Разград, директорът на Регионалния исторически музей Таня Тодорова бе на разположение на посетителите, които искаха да получат повече информация за безценните експонати.

С-н 157 0:29 разбира се – 0:49 онова време

В Разград се проведоха третите докторантски, постдокторантски и краеведски четения "Абритус".

Мащабният научен форум бе организиран от Регионалния исторически музей и академичен център към Българската академия на науките - Шумен. По време на четенията бяха представени над 20 изследвания на университети и научни институти от цялата страна. 

Преди старта на четенията в Интерактивния музей, присъстващите разгледаха мраморни оброчни плочки от богатия фонд на музея. Събитието беше открито от проф. д-р Росица Ангелова, която акцентира върху значимостта на форума като място за среща между различни поколения учени.

С-н 143 1:19 присъствието – 1:36 подходи

За значението на форума говори директорът на Регионалния исторически музей в Разград Таня Тодорова.

С-н 144 0:43 на първо място – 1:35 бъдещето

Община Разград работи по проект за изграждане на нов дом за музейните експозиции и специалисти, за да се осигурят съвременни условия за работа и посещения, каза кметът Добрин Добрев.

С-н 151 1:46 дом в който - 2:27 край

По време на форума бяха представени над 20 изследвания с разнообразна тематика – археология, средновековие, религия, военна история и краезнание.

Изследване за невестинско забраждане при балканджиите от XIX век представиха в Етнографския музей в Разград.

Дългогодишното проучване е дело на етнолога Светослав Петров, който е и директор на Историческия музей в Елена. Бе направена и демонстрация на различни видове забраждания.

Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей в Разград. В началото директорът Таня Тодорова подчерта, че балканджийско население има в Разградския район в село Побит камък, където действа и Етнографски комплекс.

С-н 346 0:13 има една магия – 0:35 бъдещето

По време на дългогодишното изследване на видовете невестинско забраждане, наречени сокаи, етнографът Светослав Петров използва като източници не само музейни фондове, но прави и теренни проучвания. В резултат на проучванията си, той е възстановил три вида сокаи.

Етнологът представи нагледно как се оформят те, и наблегна на характерните елементи на всеки вид. Първо бе направена демонстрация на търновският тип сокаи, като Светослав Петров представи тъкани и други елементи. При забраждането се поставя като основа червена кърпа, следват метална корона, 3-4 чифта скачени метални обеци, сребърни синджири, понякога замествани с мъниста. Сокаят се увива с кърпа с шевица, която невестите извезвали сами, а накрая се поставят монети. Бяха показани също ловешкият и габровският тип сокаи.

Интересен елемент е съчетаването им с ботуши, които са носели невестите. Любопитен факт е и че забраждането от Габровско е изобразено и на картина на художника Ян Мърквичка.

Вижте повече във видеото.

Втора поред за настоящата година изложба представи Регионалният исторически музей в Разград.

Експозицията "Света гора Атон – география на духовността" бе открита на 3 февруари в залата на Етнографския музей и ще бъде отворена за посетители до края на месеца. Изложбата представя Света гора /Атон/ през обектива на двамата географи проф. д-р Румен Пенин и доц. д-р Димитър Желев от Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Тя е резултат от многократните поклоннически пътувания на двамата автори Пенин и Желев за период от 20 години. Като географи те съхраняват част от видяното и преживяното в монашеската република във фотографии на природата, историческото и културно наследство на полуострова. Изложбата съдържа 31 табла, а специално внимание е отделено на българската света обител – Манастир "Св. Георги Зограф" ,представен в 4 табла, посветени на нашето монашеско братство, чийто нелек живот преминава в усърден труд и непрекъснати молитви за благоденствие на всички миряни.

Фотоизложбата е част от инициативата на Българското географско дружество "Геодекада 2020-2030". На откриването на експозицията присъстваха зам.-кметът Елка Неделчева, директорът на Регионалния исторически музей в Разград Таня Тодорова, общинският съветник Николай Пенчев, архиерейският наместник на Разградска духовна околия отец Георги и Венцислав Минков, както и преподаватели, историци и музейни специалисти. 

Проф. д-р Росица Ангелова, ръководител на отдел "Нова и най-нова история" в Регионалния исторически музей в Разград, представи изложбата и нейните послания и подчерта,че тя показва Атон като духовно, културно и географско пространство, където векове наред се съхраняват вярата, традицията и паметта. Чрез фотографии, текстове и научни наблюдения авторите разказват за историята, природата, монашеския живот и духовната атмосфера на Атон, възприет като свято място и като жив културно-исторически ландшафт.

Света гора Атонска е едно от най-устойчивите духовни пространства в Европа и има дълбоко влияние върху българската история и духовна традиция“, акцентира проф. Ангелова.

Експозицията предлага поглед към духовността като география – с нейните пътища, места и ориентири. Отец Георги сподели впечатленията си от двете си посещения на Света гора Атон и припомни пътя, който го е довел до това духовно пространство. Той подчерта, че Атон е място за молитва и вътрешен духовен път.

Венцислав Минков, който от 2013 г. документира живота на манастирите и дарява фотографиите си като израз на благодарност и подкрепа, определи Атон като пространство за смирение, духовно преживяване и споделяне на ежедневието и труда в светогорските манастири. Повече от десет години всяка година той посещава Света гора, като документира духовния живот и оригиналното архитектурно наследство на манастирите.

Заместник-кметът Елка Неделчева изтъкна значението на изложбата "География на духовността" като част от историята на българската духовност и като възможност за жителите на Разград да се докоснат до ценни културни и исторически обекти. Припомни ролята на Зографския манастир в съхранението на книжовното наследство, свързано с Паисиевата история и началото на българското възраждане. Тя подчерта ролята на монасите за опазването на изключително ценното наследство от българската история, което дава самочувствие на съвременниците. Заместник-кметът призова гражданите на Разград да посетят изложбата и пожела подобни инициативи да продължат и в бъдеще.

Втора поред за настоящата година изложба представя Регионалният исторически музей в Разград.

Експозицията "Света гора Атон – География на духовността" ще бъде открита на 3 февруари, вторник, в залата на Етнографския музей в града.

Изложбата представя Света гора Атон през обектива на двамата географи проф. Румен Пенин и Димитър Желев. Тя възниква в резултат на многократните поклоннически пътувания на двамата автори за период от 20 години.

Като географи те съхраняват част от видяното и преживяното в монашеската република във фотографии на природата, историческото и културно наследство на полуострова. Изложбата съдържа 31 табла, а специално внимание е отделено на българската света обител – Манастир "Св. Георги Зограф" /представен в 4 табла/, посветени на нашето монашеско братство, чийто нелек живот преминава в усърден труд и непрекъснати молитви за благоденствие на всички миряни.

Фотоизложбата е част от инициативата на Българското географско дружество "Геодекада 2020-2030".