Подносът на княз Александър Първи е изложен в Историческия музей в Русе по повод Гергьовден, празник на града.

Той е подарен на Батенберг при влизането му в града през юни 1879 година.

В средата на подноса има златна плочка с гравирано изображение на изправен лъв с корона и посвещение "На Негово Височество Александър I Княз на българите от жителите на Русе".

Подносът е изработен от местни майстори в стила на балканските традиционни златарски школи, но по същество е нов тип изделие, свързано с времето на модерността. Текстът – посвещение от русенските граждани прави от подноса реален артефакт – свидетелство на важен исторически момент от живота на общността. Това е първият дар от българските граждани на бъдещия им владетел.

Подносът от Русе, заедно с други два, бяха откупени през 2019 година на търг във Виена от министъра на културата. Сега те са част от фондовете на Националния исторически музей.

Подносът на княза ще остане в Русе до средата на месец юли. Утре входът в Историческия музей ще бъде свободен.

Вижте повече във видеото.

Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

С 53% по-малко туристи отчита Регионалният исторически музей в Русе през изминалата 2020 година.

През експозиционните пространства са преминали около 35 000 посетители, които представляват едва 47% от тези през 2019, когато обектите на музея са посрещнали над 79 000 души.

На фона на много други културни институции в страната, русенският музей се е справил по-добре с последиците от епидемията. Като цяло обаче отливът на посетители е дал отражение на цялостната работа, тъй като това означава по-малко приходи.

Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само, че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия и към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите.

По време на ограниченията, музеите в Русе са увеличили своето дигитално присъствие най-вече чрез социалните мрежи.

От днес Историческият музей в Русе отново отваря врати за посетители.

Това ще става при стриктно спазване на вече установените противоепидемични мерки. Маските са задължителни за посетителите в експозициите. Осигурени са дезинфектанти и е създадена организация за еднопосочното движение, както и условия да се спазва необходимата дистация един от друг.

Поне до края на януари Историческият музей в Русе ще работи с до 30% от броя на обичайните си посетители, заяви за Новините на телевизия КИС 13 директорът проф. д-р Николай Ненов.

Докато музеят беше затворен за посетители, работата там не е спирала, като служителите са обърнали внимание на фондовете и колекциите на музея, заяви още проф. Ненов.

От Историческия музей подготвят експозиция на вкаменелости и археологически материали извадени от дълбините на река Дунав.

Вижте подробностите във видеото.

Преди 50 години, жители на поповското село Люблен попадат на каменна човешка глава на възрастен мъж, намерена в района на селото.

Покойният професор Димитър Овчаров веднага организира проучване на мястото и след време открива гроб, в който са намерени много интересни предмети, свързани с медицината. Сред тях е и уникален хирургически инструмент, който според специалистите наподобява джобно ножче на римските легионери от онова време.

Намерените уникални артефакти се намират в експозицията на Регионалният исторически музей в Търговище и предизвикват голям интерес сред посетителите.

От тях става ясно, че медицината не е от вчера, а дори по времето на древните траки по нашите земи, хората са търсели помощ при специални лечители. Сред многобройните намерени предмети в гроба на древният лечител изпъква един хирургически инструмент, уникален за времето си.

С-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самият инструмент е сребърен, зрителите могат да си го представят, да кажем, като сегашните швейцарски ножчета, на този принцип е. Състои се от четири инструмента, които могат да се движат независимо едно от друго и могат да бъдат използвани и четирите едновременно. Най-вероятно инструментът е използван по това време, трети век след Христа, от лекаря за извършване на някакви оперативни дейности, примерно обработка на рани, следи от оръжия – стрели, на копия, неща, характерни за тогавашното време.

В гроба на древният лекар са намерени и още много други прецизно изработени медицински инструменти, свързани с работата му. Тези 4 броя лъжици и скалпел също са му служели като помощни средства, специалистите допускат дори, че е вероятно с тях древният медик да е извършвал и гинекологични дейности.

А този сребърен колан най-вероятно е бил подарен на лекаря в знак на благодарност.

С-н Стефан Иванов, археолог в РИМ Търговище – На който на латински е изписано "носи го щастлив". Шеговито може да се предположи, че, може би е подарък от благодарен пациент. А самият лекар явно е бил много известен, популярен в региона, изобщо в Североизточна България, защото подобен паметник, наречен "Хереон", досега в България не е откривано.

Хирургическият многофункционален инструмент е представял България на различни изложби на медицинска тематика, а на една такава е впечатлил дори и японската императрица.