Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

С 53% по-малко туристи отчита Регионалният исторически музей в Русе през изминалата 2020 година.

През експозиционните пространства са преминали около 35 000 посетители, които представляват едва 47% от тези през 2019, когато обектите на музея са посрещнали над 79 000 души.

На фона на много други културни институции в страната, русенският музей се е справил по-добре с последиците от епидемията. Като цяло обаче отливът на посетители е дал отражение на цялостната работа, тъй като това означава по-малко приходи.

Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само, че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия и към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите.

По време на ограниченията, музеите в Русе са увеличили своето дигитално присъствие най-вече чрез социалните мрежи.

От днес Историческият музей в Русе отново отваря врати за посетители.

Това ще става при стриктно спазване на вече установените противоепидемични мерки. Маските са задължителни за посетителите в експозициите. Осигурени са дезинфектанти и е създадена организация за еднопосочното движение, както и условия да се спазва необходимата дистация един от друг.

Поне до края на януари Историческият музей в Русе ще работи с до 30% от броя на обичайните си посетители, заяви за Новините на телевизия КИС 13 директорът проф. д-р Николай Ненов.

Докато музеят беше затворен за посетители, работата там не е спирала, като служителите са обърнали внимание на фондовете и колекциите на музея, заяви още проф. Ненов.

От Историческия музей подготвят експозиция на вкаменелости и археологически материали извадени от дълбините на река Дунав.

Вижте подробностите във видеото.

Преди 50 години, жители на поповското село Люблен попадат на каменна човешка глава на възрастен мъж, намерена в района на селото.

Покойният професор Димитър Овчаров веднага организира проучване на мястото и след време открива гроб, в който са намерени много интересни предмети, свързани с медицината. Сред тях е и уникален хирургически инструмент, който според специалистите наподобява джобно ножче на римските легионери от онова време.

Намерените уникални артефакти се намират в експозицията на Регионалният исторически музей в Търговище и предизвикват голям интерес сред посетителите.

От тях става ясно, че медицината не е от вчера, а дори по времето на древните траки по нашите земи, хората са търсели помощ при специални лечители. Сред многобройните намерени предмети в гроба на древният лечител изпъква един хирургически инструмент, уникален за времето си.

С-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самият инструмент е сребърен, зрителите могат да си го представят, да кажем, като сегашните швейцарски ножчета, на този принцип е. Състои се от четири инструмента, които могат да се движат независимо едно от друго и могат да бъдат използвани и четирите едновременно. Най-вероятно инструментът е използван по това време, трети век след Христа, от лекаря за извършване на някакви оперативни дейности, примерно обработка на рани, следи от оръжия – стрели, на копия, неща, характерни за тогавашното време.

В гроба на древният лекар са намерени и още много други прецизно изработени медицински инструменти, свързани с работата му. Тези 4 броя лъжици и скалпел също са му служели като помощни средства, специалистите допускат дори, че е вероятно с тях древният медик да е извършвал и гинекологични дейности.

А този сребърен колан най-вероятно е бил подарен на лекаря в знак на благодарност.

С-н Стефан Иванов, археолог в РИМ Търговище – На който на латински е изписано "носи го щастлив". Шеговито може да се предположи, че, може би е подарък от благодарен пациент. А самият лекар явно е бил много известен, популярен в региона, изобщо в Североизточна България, защото подобен паметник, наречен "Хереон", досега в България не е откривано.

Хирургическият многофункционален инструмент е представял България на различни изложби на медицинска тематика, а на една такава е впечатлил дори и японската императрица.

Пясъчен камък на 750 години, изложен в археологическата експозиция към музея в Търговище, съхранява интересен надпис.

Според проф. Казимир Попконстантинов това е нотариален акт за сделка. Двама мъже през 1281 година си поделят гора и го документират върху него, като го поставят точно по средата на имота.

Това, което ние сега наричаме сделка, в древността хората не са правели само с устни договорки, а и с документи, много по-различни от сегашните. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни и вече стоят над 7 века.

с-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самите букви са на старобългарски, изсечени са с големина от 3 до 6 см, надписът е от 6 реда, като се предполага, че е съществувал пълен такъв документ за уреждане на собственост върху хартия или пергамент. Тези двамата като имена са били може би и управители на тази област, областта е Герлово, тъй като в непосредствена близост до откриването на самия паметник се намира много голяма средновековна крепост от Второто българско царство.

От текста върху камъка става ясно, че през XIII-ти век, когато християнството дълбоко е залегнало в Българската държава, се срещат чисти прабългарски имена като Паган и Хинат, а съдържанието му е: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук".

Освен за посетителите на експозицията, уникалният експонат представлява интерес и за хората с юридическо образование.

С-н Ваня Недева - адвокат – Законите в Царство България, Второто българско царство, са заимствани от византийското право и от обичайното право. От това време не са останали писмени документи на български преведени, от които да е ясно точно написан законът, от този документ може да се направи изводът, че тогава хората са уреждали отношенията си договорно. От съвременна юридическа гледна точка, прави впечатление, че този документ се е съхранил през вековете, докато един документ за собственост издаден сега или преди 100 години, има някаква трайност на самия документ, като самата материя се унищожава.

Според историците това място е било свещено за хората, живели тук. В района, където е намерен уникалния паметник, са открити и редица храмове.