Компенсациите на разходите за електрическа енергия за бизнеса да продължат и през следващата година.

За това настояват всички работодателски организации в страната в писмо до служебния премиер и министрите на финансите и енергетиката.

Според бизнеса, са необходими спешни мерки, тъй като се очаква неблагоприятната конюнктура на пазара на електрическа енергия да продължи и през следващите месеци.

В общата позиция на работодателските организации се посочва, че единственият механизъм, който е спасил бизнеса от масови спирания на производството през второто полугодие на 2024, е била Програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия. Механизмът се е доказал като работещ в случаите на екстремни ценови равнища на пазара на електрическа енергия, като при нормално функциониращ пазар не се налага компенсиране, се казва още в становището.

Според бизнеса, през ноември цената на електрическата енергия за небитовите потребители е била 328,09 лв./MWh, което е най-високото равнище от началото на годината и втората най-висока цена в Европейския съюз, след румънската.

Според проф. Красимир Ениманев от Русенската стопанска камара, ситуацията може да се влоши, заради увеличения износен капацитет на електроенергия към Украйна.

По данни на работодателските организации, само за ноември България, Румъния и Унгария са внесли общо почти 2300 Gwh електроенергия.

Вижте повече по темата във видеото.

За постепенното преминаване от минимална работна заплата към заплата за издръжка, се обявиха от КНСБ.

Според синдикалистите, нейният размер трябва да отговаря на такова ниво на заплащане, което да осигурява достоен стандарт на живот на работещите и техните семейства.

Припомняме, че в момента минималната работна заплата в България е 50% от средната за страната, като механизмът отразява директивата за адекватните минимални заплати в Европейския съюз.

Наскоро от Министерството на труда и социалната политика предложиха нов механизъм, по който да се определя минималната работна заплата, като единият от вариантите предвижда тя да не се увеличава ако има спад на брутния вътрешен продукт и производителността на труда.

От КНСБ предлагат съвсем нов подход при определянето на минималната работна заплата с добавянето на допълнителни възнаграждения за образование и квалификация.

Вижте повече по темата във видеото.

През следващата седмица се очаква да бъде първото заседание на Висшия съдебен съвет по процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор.

Това каза днес министърът на правосъдието Крум Зарков.

Той участва в заседанието на правната комисия в Народното събрание. Там бе обсъдено въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор.

Според заместник-главния прокурор Красимира Филипова, предложените промени за разследване на главния прокурор са противоконституционни.

От Висшия адвокатски съвет пък изразиха принципно одобрение на законопроектите.

Вижте повече във видеото.

От КНСБ продължават да настояват минималното трудово възнаграждение в страната да се обвърже със заплатата за издръжка, която е 1351 лева.

Това е чувствително по-високо от предложената от служебното правителство минимална заплата за 2024 в размер на 940 лева. 

Припомняме, че минималната заплата се определя по нов механизъм, който беше приет от 48-ото Народно събрание.

От 2024 година обаче се предвижда месечната минимална работна заплата да достигне 940 лева. Този размер е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, върху която се разработва проектобюджетът за 2023.

Той ще бъде предложен за гласуване в следващото Народно събрание. Според КНСБ, въпреки че по този начин минималната заплата ще се увеличи значително, нейният размер все още ще изоства от това, което предлага синдикатът – минимално възнаграждение да се обвърже с т.нар. заплата за издръжка.

От заложеното в тригодишната средносрочна прогноза става ясно, че за през 2025 се предвижда минималната заплата да стане 1038 лева, а през 2026 - 1128 лева.

Вижте повече по темата във видеото.

Въвеждат контрол на доставките от производител до магазин, заради големи разлики в цените от над 30%.

Това обяви служебният министър-председател Гълъб Донев.

Става дума за ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига, добави премиерът и отбеляза, че няма да се намесват в свободния пазар.

Вижте повече във видеото.