Спешно преразглеждане на бюджета в съответствие с икономическите реалности.


За това настояват в декларация всички работодателски организации в страната. Те призовават към предвидима данъчна политика и гарантирани условия за инвестиции, растеж и конкурентоспособност.

От българския бизнес заявяват, че ще използва всички законни механизми, за да защитят интереси си включително и чрез активни протестни действия.

Проектобюджетът за 2026 година не отразява реалната икономическа среда, задушава предприемаческата инициатива и поставя под риск устойчивостта на хиляди фирми и стотици хиляди работни места, се посочва в позицията на работодателските организации. Те настояват да има и равнопоставено партньорство между държавата и бизнеса, основано на прозрачност и диалог.

Вече има признаци, че фирмите няма да може да се справят с очакваното увеличаване на финансовата тежест върху тях, посочи председателят на Общото събрание на Русенската стопанска камара проф. Красимир Ениманев.

Ако държавата продължи да налага едностранни решения, последствията ще бъдат икономически, социални и политически, предупреждават още от работодателските организации.

На 27 ноември във Велико Търново, представителите на българския бизнес ще вземат решение кога и как да проведат активни протестни действия.

Вижте повече по темата във видеото.

Крайно несправедливи и икономически неустойчиви са предложенията в бюджета за следващата година.

Това заяви пред телевизия КИС 13 Миглена Христова, която е регионален представител за Русе на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според нея, с увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, правителството тласка много фирми към фалит или към сивия сектор.

В този си вид, бюджетът наказва основно хората, които работят и произвеждат, а в същото време награждава работещите в държавните структури, смята Миглена Христова. По изчисления на бизнеса, на 100 лева чисто ще се падат 58 лева за осигуровки, което ще се отрази негативно не само на фирмите, но и на възнагражденията на работниците.

Не може държавата да продължава до безкрайност да взема повече пари от тези, които работят и си плащат данъците, изрази възмущението си Миглена Христова. Тя дава пример с Гърция, където въвеждат нулева ставка на плоския данък за младите хора.

По данни на бизнеса, сивата икономика в България е 30%, което представлява над 40 милиарда лева от брутния вътрешния продукт.

Вижте повече във видеото.

Възможностите за финансиране по фонд Условия на труд ще обсъдят в Русе през следващата седмица.

Максималният размер на помощта, която могат да получат фирмите е до 100 хиляди лева на проект. Финансирането е за не повече от 30% от допустимите разходи.

Целта на Фонда е да се инвестира в подобряване на работната среда в предприятията и извършване на обучения по здравословни и безопасни условия на труд. Финансират се проекти с национално, отраслово, браншово и регионално значение.

Затова по инициатива на народния представител Биляна Иванова, в Русе ще се проведе среща, на която бизнесът в региона ще се запознае с възможностите на програмата.

Общият бюджет на фонда е 4 милиона лева, като максималната сума на финансовата помощ е до 100 000 лева на проект.

Вижте повече във видеото.

През тази седмица може да се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество по параметрите в бюджета.

Това каза днес пред медиите министър-председателят Росен Желязков. Той е категоричен, че бюджетната процедура не може да бъде блокирана, защото това е автономно право на правителството и на Народното събрание.

Премиерът обаче изтъкна значението на диалога със синдикатите и бизнеса за постигането на интересите на всички страни.

Вижте повече във видеото.

До 53% ще скочи финансовата тежест върху бизнеса ако бюджетът за 2026 се приеме с предложените параметри.

За това предупреждават от Русенската стопанска камара.

От работодателската организация настояват правителството да се откаже от промените в данъчно-осигурителния модел и от увеличаването на минималната работна заплата до 2027 година.

Бизнесът не е съгласен с автоматичния механизъм, по който се вдига минималната работна заплата. Нейното нарастване по този начин нарушава механизмите, които определят възнаграждението според заслуги, образование или квалификация и те вече не функционират нормално, обясни проф. Красимир Ениманев. По думите му, това противопоставя и различни отрасли един срещу друг.

Проф. Ениманев предупреждава, че нарушаването на принципа "харчиш, колкото изкарваш" тласка България към инфлационна крива и дългова спирала.

Вижте повече във видеото.