Въвеждат нова директива на Европейския съюз, която ще регламентира придобиването на квалификация за корабоплаване по вътрешните водни пътища.

Това стана ясно по време на работна среща в Канев център на Русенския университет между държавни и неправителствени институции, и центрове за обучение на персонала работещ в сферата на вътрешните водни пътища.

Досега движението на работна ръка между Рейнския и Дунавския басейн се е затруднявало, тъй като не са се признавали свидетелствата за правоспособност. Експертите се надяват директивата да разреши и проблема с недостига на кадри за българското корабоплаване. 

Специалната подготовка на кадрите за речното корабоплаване ще продължи да се извършва в центрове.

В момента Русенският университет е в процес на одобрение на програми за обучение на членовете на екипажите, плаващи по вътршните водни пътища на Европа. 

Съвместно обучение на студенти в Русенския университет и висши училища в Русия обсъдиха на среща ректорското ръководство и представители на Посолството на Руската федерация в България.

Двете страни дискутираха включването на образователни институции от Русия в европейски проекти, изпълнявани от Русенския университет, провеждането на изложби и участието в специализирани изложения в областта на образованието.

Русенският  университет има сключени 15 двустранни  споразумения с висши училища в Русия.  

Обмислят мерки за справяне с почти постоянните километрични опашки в района на русенския Дунав мост.

На среща в Гюргево е станало ясно, че основната причина за струпването е новата организация по продажбата на винетни стикери при влизане на територията на България. От 1 февруари закупуването става на отделно трасе на граничния пункт.

Една от мерките, които се обмислят за облекчаване на трафика е отделянето на автомобили от Европейския съюз, които са празни. Според областния управител на Русе Стефко Бурджиев, по-голям ефект за увеличаване на пропускателността на Дунав мост би имало ако витеките започнат да се продават още в Румъния. 

Била е обсъдена и необходимостта от въвеждане на електронна винетна система.

Липсата на кадри продължава да тормози бизнеса в България.

Това стана ясно по време на среща в Русе, на която бяха дискутирани възможностите за развитие на икономиката на региона.

Според Ираван Хира - председател на Българския форум на бизнес лидерите, въпреки подобряването на партньорството с централната власт, проблемите си остават.

Заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева пък смята, че местните власти все още не използват добре икономическите анализи, за да подобри средата за бизнес инвестиции.

В заседателната зала на Община Бяла се проведе конференция на тема относно сигурността и рисковете пред критичната инфраструктура в общините и регионите от страната.

На конференцията присъства и Областният управител на област Русе Галин Григоров. Домакин на форума беше кметът на Бяла Димитър Славов, а лектори бяха директорът на лабораторията за специализирани изследвания на рисковете и сигурността, и преподавател в департамент "Национална и международна сигурност" в Нов български университет проф. д-р Ненко Дойков, заместник-ректорът на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив проф. Томо Борисов, генералният директор на Института по отбрана и международна сигурност д-р Иво Траянов и д-р Борис Грозданов от същата организация. Модератор беше изпълнителният директор на Асоциацията на българските градове и региони г-н Ергин Емин.

В конференция взеха участие представители на различни институции от Северен централен регион.

Инициативата се реализира от Асоциацията на българските градове и региони и е с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

В приветствието си към присъстващите той наблегна на значението на подобни събития, даващи възможност експерти от общинската, държавната администрация и академичните среди да обменят знания и опит в една сфера, свързана с цялостното функциониране на държавното управление.

Сред дискутираните теми по време на форума бяха киберсигурността, защитата на личните данни, оцеляването в извънредни ситуации, както и ролята на общинските планове при превенцията и противодействието на терористични атаки и осъществяването на правилна координация на местно, областно и национално ниво.

Особено внимание беше отделено на отговорностите на общините по Закона за противодействие на тероризма и по Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма 2015 – 2020 година. Също така бяха разгледани и някои допълнителни мерки за борба с престъпността и тероризма, а именно възможността за увеличаване броя на полицаите, работещи на терен и в непосредствен контакт с общността, засилване на полицейското присъствие на уязвими места като училища, паркове, пазари, културно-исторически забележителности, увеселителни заведения и др., извършването на специализирани полицейски операции, използването на нови технологии, както и насърчаване на гражданското участие посредством създаването на доброволни формирования, смесени патрули, съвместни консултативни комисии и други.

Що се касае до киберсигурността, беше посочено, че в наши дни тази тематика е изключително актуална, защото киберзаплахите по природа са асиметрични и с малко усилия и инвестиции могат да бъдат нанесени сериозни поражения, които са трудно предсказуеми. От съществено значение е и, че свързаността и зависимостта в киберпространството позволяват пробивът в сигурността или дефект на една комуникационна и информационна система от даден сектор да доведе до каскаден ефект и отказ в други. Внимание беше обърнато и на това, че Интернет се използва като основен канал за разпространяване на манипулирана и/или недостоверна информация, пропаганда и популизъм, създаване на психоза, привличане на последователи, терористи и подпомагане на терористични организации. В тази връзка детайлно беше разгледана Европейската програма за защита на критичната инфраструктура, която определя общата рамка от дейности, насочени към подобряване на защитата на критичната инфраструктура във всички държави от ЕС и в съответните сектори на икономическата дейност.