Отчитат ръст в стойността на рентата за земеделски земи в област Разград.

По данни на Областна дирекция "Земеделие" в повечето землища на седемте общини в Лудогорието рентата гони 60-70 лева средно на декар.

Рентите са най-верният ориентир за качеството на производство в даден район и за възможностите на арендаторите.

Най-висока за стопанската година е рентната вноска в землищата на малките села на община Кубрат. В района на Медовене рентата е достигнала 90 лв./дка, което е най-високата стойност до момента. В землищата на селата Звънарци, Задруга и Точилари рентата е между 77 и 85 лв.

Така Кубрат се очертава районът с най-високи ренти, докато през предишни години начело бе община Исперих, където са съсредоточени големи зърнопроизводители.

При рентите за земи с трайни насаждения, най-високо е заплащането в исперихското село Яким-Груево, където достига близо 170 лв./дка. На другия полюс е община Самуил, където има трайни насаждения с едва 5 лв. рента за декар.

Проблемът с пръсканията на земеделските култури и опазването на пчелните семейства може много лесно да бъде решен, смята пчелар от Русенско.

Според Иван Кънев, който има около 140 кошера, е достатъчно да се изследват проби от пръскачките за забранени препарати и да се налагат санкции.

Проблем с пръсканията винаги е имало и ще има, въпреки борбата, която водим за създаване на условия за опазване на пчелните семейства, смята Иван Кънев.

Засега нямало случаи на масово измиране на пчели като миналата година, но все още имало забранени препарати, които се използват за пръскане. Проблемът с пръсканията може да бъде лесно решен, но няма интерес от лобитата, а вероятно и от държавните институции, смята Иван Кънев.

За Иван е притеснително, че родното производство на мед се смесва с внос, но се продава в чужбина за български.

Над 1100 са регистрираните пчелари в област Русе, а пчелните семейства са около 55 000.

Вижте повече подробности във видеото.

Заместник-министърът на земеделието, храните и горите Георги Събев се срещна в Тутракан със земеделци от територията на СНЦ "МИГ Тутракан – Сливо поле".

Той запозна в детайли земеделските стопани присъствали на срещата с част от важните приоритетни задачи, по който работи екипа на Министерството на земеделието.

Тъй като обработваемите териториите на Общините Тутракан и Сливо поле са заети предимно с култури от уязвимите сектори - плодове и зеленчуци - темата напояване е важна и е доста наболяла през последните 20 години. За съвременното земеделие е необходимо добри напоителни системи и съоръжения гарантиращи по добра и качествена продукция.

Голяма част от проблемите в сектора не се отнасят само за територията на Тутракан и Сливо поле, а за цялата страна, каза още Георги Събев.

Постави се въпроса и за новите интервенции, които ще се разписват в Националния план за възстановяване и устойчивост, в частност подхода "ЛИДЕР". От Местната инициативна група "Тутракан - Сливо поле" работят в посока земеделието да стане привлекателен бизнес и за младите хора.

От Местната инициативна група са съорганизатори на празника "Огненият Дунав". По време на това събитие от културния календар на Община Тутракан, се провеждат и обучения за създаване на капацитет на територията на "МИГ Тутракан - Сливо поле".

Тази година празникът огненият дунав продължи 5 дни с много богата концертна програма, която включва класическа музика, изпълнения на фолклорни състави, както и поп и джаз. Задължително се приготвят разнообразни рибни ястия и се провеждат различни игри с награди. По традиция се провежда и конкурс за приготвяне на рибена чорба, чиито вкусови качества се оценяват от жури.

От Община Тутракан и Местна инициативна група Тутракан - Сливо поле организираха конкурс за рисунка "Дунавска палитра" с благотоворителна цел за деца, които имат нужда от подпомагане за тяхното лечение.

По време на посещението си в Тутракан заместник-министърът на земеделието Георги Събев взе активно участие в празника на Общината и "МИГ Тутракан - Сливо поле" и връчи наградите на участниците в конкурса "Дунавска палитра".

Вижте подробностите по темите в разширения репортаж.

В едно търговищко село млади хора от цяла България се учат на земеделие на практика - на полето - в специален обучителен център.

Той е изграден чрез спонсорство, дарения и собствена стопанска дейност. Основен спонсор е фондация от Дания, а образователните програми се финансират и чрез средства от дейността като социално предприятие.

Преди няколко години младият д-р Апостолов се заема да обработва наследствени земи на свои роднини в село Надарево. Захваща се със земеделие, което щади земята, но иска да предаде знанията и уменията си на следващите поколения. Така се ражда идеята за обучителен център и фондация, която подкрепя предприемачеството сред младите и подпомага развитието на земеделието.

Наученото се практикува на двора. Тук и на опитното поле, което е недалеч от селото, може да се видят от домати и краставици до грозде и круши. В момента тук са деца от професионалната гимназия по земеделие в Силистра, които са дошли, заедно с преподавателите си.

Най-ценното за учениците е именно няколкодневното практическо обучение в тънкостите на този вид земеделие. Tака децата попадат в света на растенията, запознават се с билките и тяхното приложение.

И кой знае - един ден, освен към устойчивото земеделие, може да се върнем и към "устойчивото" лечение.

Вижте повече във видеото.

Със 117 килограма от декар е по-нисък добивът при пшеницата в област Разград в сравнение с миналата година.

Това сочат резултатите от приключилата жътва в региона.

Резултатът е тревожен и поради факта, че тази година общо засетите и реколтирани площи в Лудогорието са били повече в сравнение с предходната година, а добивът е по-малък. От обработени над 55 000 хектара са прибрани близо 265 000 тона жито.

Това прави добив от 480 килограма от декар, при 597 за миналата година, когато са били засети с около 6000 хектара по-малко площи.

Според производителите, по-ниските добиви означавали бъдеща промяна в цените на брашното и хляба, но с колко, още е рано да се каже.

На 100% е прибрана и реколтата от ечемик. Общо засетите площи са близо 6000 хектара, при 4700 за миналата година. Средният добив е 500 килограма от декар, при 548 за 2019.

Макар и по-слаб, спад в добивите се отчита и при рапицата.