Има готовност за ефективни стачни действия при липса на нов бюджет за образование.

Това става ясно от национално проучване на КТ "Подкрепа" за приоритетите в системата. Акцент се поставя върху приемането на дългосрочна стратегия за финансиране на образованието с достигане на поне 6% от брутния вътрешен продукт.

От синдиката очакват новият просветен министър, който и да е той, да постави на масата за решаване всички проблеми в образованието.

Най-важната промяна за българските учители е свързана със структурата на учебно възпитателния процес.

От КТ "Подкрепа" настояват финансирането на образователната система да става чрез дългосрочна стратегия с достигане на поне 6% от БВП. Не на последно място, от синдиката заявяват готовността си за ефективни стачни действия, ако не се приеме нов бюджет за образование.

Вижте повече във видеото.

ДДС за ресторанти и заведения, категоризирани по Закона за туризма да остане трайно 9%.

За това настояват от браншовия съюз на хотелиерите и ресторантьорите в Русе. Според тях, мярката трябва да се превърне в трайна, както е в повечето страни от Европейския съюз.

Диференцираната ставка на ДДС за ресторанти и заведения в размер на 9% бе въведена, за да подкрепи най-засегнатия икономическия сектор от ограниченията заради COVID-19. Сега, ако се върне на 20%, се поставя на карта бъдещето на цял един сектор, смятат от бранша.

Те смятат, че не само не трябва да се връща старата ставка, но и предлагат 9% ДДС да остане трайна мярка, за да се запази един от основните сектори на българската икономика. Припомняме, че дори от синдикатите обявиха предложения за данъчна реформа, които включват 20% ДДС за ресторанти и заведения.

От бранша посочват също, че със задържането на ДДС на 9% се подпомага и запазване на кадрите в сектора, които в момента са на санитарния минимум след двегодишна липса на работа и пренасочване в други сектори на икономиката.

Вижте повече по темата във видеото.

Този внезапен порив на Мария Габриел да поиска отстраняването на Иван Гешев трудно предизвиква у мен възторг.

Така държавният глава Румен Радев коментира вчерашното изявление на номинираната от "ГЕРБ – СДС" за министър-председател, че първата задача на евентуалното правителство на Мария Габриел, ще бъде предсрочното освобождаване на главния прокурор.

Вижте цялата позиция на държавния глава по темата във видеото.

Минималната заплата трябва да се задържи на това ниво, което е в момента, за да може бизнесът да си поеме малко въздух.

Това смята председателят на регионалната структура на КРИБ в Русе Милка Трифонова, по отношение на исканията на синдикатите в проекта за бюджет да се заложи 850 лева минимално трудово възнаграждение още през тази година.

Според нея ако се вдигне минималният размер на работната заплата, това ще окаже голям натиск върху бизнеса, който и без друго е засегнат от инфлацията и нестабилната икономическа среда.

Милка Трифонова коментира и предложението да се въведе подоходен корпоративен данък с две ставки от 10 и 15%, в зависимост от големината на предприятието, или да се вдигне за всички на 15%.

От КРИБ настояват също да се направи анализ на състоянието на осигурителната система за преодоляване на дефицит от близо 10 милирада лева.

Припомняме, че проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване предвижда увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли тази година, което ще увеличи разходите с близо 3,7 милиарда лева.

Вижте повече във видеото.

Минимална заплата от 850 лева за тази година, искат от КНСБ.

Според синдиката, е необходимо първо да бъде приет законът за държавния бюджет, за да може да се случи актуализацията на възнагражденията.

От КНСБ настояват също през 2023 да има ръст от минимум 10% на всички заплати.

От синдиката са изчислили, че на годишна база необходимият доход за издръжка нараства с 14,6%, което означава 320 лева повече за тричленно семейство и близо 180 за 1 лице. В същото време, ръстът на цените на храните е с над 21%, а на нехранителните стоки - с около 11%.

Проучването на КНСБ показва още, че повече от 2/3 от работещите не могат да достигнат заплатата за издръжка. За едногодишен период, от КНСБ отчитат ръст от близо 26% на цените на 20 основни и жизненоважни стоки, които са включени в малката потребителска кошница, като динамиката е най-голяма при хранителните продукти.

Затова от КНСБ имат конкретни предложения по отношение на увеличаване на доходите през тази година и в средносрочен план.

От КНСБ настояват и за ръст от минимум 10 процента на всички заплати през тази година.