Край Омуртаг се намира единственият в страната авиационен парк, посветен на българските успехи в космоса.

Той е създаден по идея на втория български космонавт Александър Александров. В историческия музей в града пък се пази скафандърът, с който той е полетял в космоса.

В центъра на Авиокосмическия парк се извисяват три самолета, устремени към небето, на които е летял вторият български космонавт - Александър Александров. Авиопаркът е създаден именно по негова идея.

Открит е официално през 2008-ма по повод 20-годишнината от полета му в космоса и е известен с единствената по рода си "Алея на авиацията и космонавтиката". По нейното протежение самият Александър Александров и негови руски колеги собственоръчно са засадили дървета.

В парка е изложена и друга авиационна техника, като тази стара руска установка на ракета. С подобна през 80-те години на миналия век е свален немски безпилотен самолет над бившият Съветски съюз.

Омуртаг е родният град на Александър Александров и в градският исторически музей се пази полетния му скафандър. Любопитна   е историята на попадането му тук.

"79-та година, целият народ ликува, България си има своят космонавт, България е космическа държава, но в Омуртаг като че ли радостта една нотка по-ниска, защото Сашо не полетя. Той беше дубльор на Георги Иванов и не се наложи да лети.Тогава ръководството на град Омуртаг се обръща към съветските другари и казва приблизително така: "Нашият човек не можа да полети, ако може да ни дадете нещо за спомен от това събитие", руснаците разбира се, широки славянски души, казват "няма проблеми, ще уредим нещата". Месец и половина по-късно, на сточна гара Илиенци, пристига специална пратка от Москва за ГК на БКП в гр. Омуртаг, приемат пратката, отварят и вътре е полетният космически скафандър на Александър Александров, придружен с писмо-сертификат, подписан от зам.-председателят на Академията на науките на Съветски съюз.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

По повод 25-годишнината от полета на Александър Александров, близо до Общината в Омуртаг се извисява 4-метров паметник в негова чест.

Плановете за изграждане на нови кътчета за почивка и детски площадки остават неосъществени. От Общината отбягват и темата за бъдещето на Авиокосмическия парк. А идеята отпреди 35 години за изграждане на малък музей на космонавтиката в Омуртаг, отдавна е забравена.

"Надявам се бъдещите поколения, сиреч да оставим работа и за тях, да осъществят въпросната идея. Защото на практика ни трябва една малко по-голяма зала, която да бъде използвана за представяне на тези музейни предмети, на тези свидетели на историята ще кажа аз, защото това е ролята на историята.", споделя още директорът на музея в града Мирослав Тошев.

Към момента Авиокосмическият парк остава единственият паметник край Омуртаг, изцяло посветен на българската следа, оставена в Космоса.

Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

Кметът на Община Бяла Димитър Славов кани жителите и гостите на общината на премиерата на документалния филм "Ангелът на милосърдието.

Той е посветен на баронеса Юлия Вревска, оставила един от най-ярките уроци по милост и човеколюбие.

Премиерата ще се състои на 19 септември /събота/ от 20:00 часа в квартал гара Бяла. Събитието ще се проведе на откритата сцена в близост до новоизграждащия се музеен център в чест на Юлия Вревска.

 На прожекцията присъстват режисьорът на филма Борис Радев и сценаристът и диктор Аделина Радева.

Първият национален младежки форум "Арнаудови срещи. Пътят към познанието" ще се проведе на 27 юни в Русе.

Организатори на събитието са Регионална библиотека "Любен Каравелов" в партньорство с Регионалното управление на образованието.

Форумът си поставя за цел да стимулира интереса към издирване и проучване на литература, документи, факти за историята, фолклора, културните и обществените процеси в миналото и днес.

В него ще участват 50 ученици, студенти, млади учители и докторанти от Русе, Варна, Разград, Видин, Симитли, Джебел, Бяла и Две могили, които ще представят своите разработки в отделни категории. Форумът ще протече в три секции.

В Регионална библиотека "Любен Каравелов" представиха и резултатите от проект за Ролята на институцията за популяризиране на културно-историческото наследство. За да се превърне библиотеката в част от туристическите маршрути в Русе е извършен ремонт на тавана на часовниковата кула.

В помещението оживява постоянна експозиция от екслибриси на тема "Културно-историческо наследство". Тази уникална, единствена по рода си публична колекция, наброява над 4500 експоната - оригинални образци на графичната миниатюра от цял свят. Творбите са на повече от 1500 художници, участвали в изданията на Международния конкурс за екслибрис, организиран от библиотеката ежегодно от 2005 година насам.

Закупена е преса за отпечатване на екслибриси, на която за спомен от визитата в часовниковата кула всеки посетител ще има възможност да отпечата на място сам свои линогравюри.

Русе е известен като градът на първите неща в България.

Още преди Освобождението, през Русе навлиза модерността с първата съвременна печатница, наименуването на улиците и построяването на първата пивоварна фабрика.

А още през 1878 година, Русе става първият град в България с градоустройствен план. Като главен град и индустриален център на Дунавския вилает, а и след Освобождението, от Русе започват най-видимите промени като изграждането на бордюри и тротоари и слагането на фенери за улично осветление.

Освобожданието от Османско владичество дава стремителен тласък в развитието на града, тъй като младите русенци искат да го превърнат в част от европейското културно пространство.

Не трябва да се забравя и създаването в Русе в началото на XX век на фамозната торта "Гараш", която е една от придобивките на свободното време.