С обявяването на Независимостта си, България окончателно се избавя от статута на васална страна. По този начин Османската империя изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е утвърден актът на Съединението от 1885 година.

България е търпяла изключителни лишения заради позицията си на държава, васална на Османската империя. След Акта на независимостта княз Фердинанд приема титлата „цар на България“, която го приравнява към западноевропейски владетели. Страната спира да плаща данък на империята.  Вече не участваме в погасяването на турския държавен дълг и не плащаме източнорумелийския налог. България вече има свобода и по отношение на външната си политика.

Обявяването на Независимостта създава и предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Продължават да текат разкопките на средновековния град Червен край Русе, които стартираха на 10 юли.

Вниманието на археолозите е насочено към западната част, където е разположена втора крепостна стена. В рамките на вече месец се проучва напълно нова крепостна зона.

Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов, като в дейностите участват и студенти от различни университет в Обединеното кралство по програма „Еразъм +“.

Още в първите дни на проучването е станало ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – 16-та, която е разкрита до момента на Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната портна с ширина от 6 метра и вероятна дължина – около 13 метра. Размерите и начинът на устройство я нареждат сред най-представителните храмове, които са били на територията на средновековния град. От северната страна на храма се разкриват четири гробни камери, като са открити и много фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси. Експерите считат, че датировката на храма е XIV век.

Именно в този период Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове. Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плати в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.

Изцяло запазена е триетажна бойна кула на западната стена на градската цитадела.

Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти.

След 1235 година Червен става седалище на Червенската митрополия, в следствие на което в околността на града възникват много скални манастири.

Още снимки от разкопките на средновековния град Червен:
 

Белгийски скаути посетиха днес обектите на Историческия музей в Русе.

25 момичета и момчета бяха придружени от свои български връстници, като тяхната цел беше да се запознаят с миналото на града и региона.

Разделени на групи, младежите сами трябваше да открият и да разчетат символите, характерни за мястото, в което се намират. Скаутите разгледаха Историческия музей, Екомузея, Къщите музеи "Баба Тонка" и "Захари Стоянов", Пантеонът на възрожденците, Къщата на Калиопа, Сексагинта приста, Ивановските скални църкви и Червен.

„Вечерта всяка от групите трябва да сподели впечатленията си от посещението на музейните обекти и да разкаже за най-интересните, според тях, експонати, които са видели", обясниха ръководителите от Организацията на българските скаути.

Скаутският лагер на белгийците е разположен край село Бръшлен. Младежите са на възраст между 16 и 18 години и са за първи път в България.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Много от пътуващите по пътя София – Варна са виждали трите самолета, устремени към небето край град Омуртаг. Те са част от авио-космическия парк, създаден по идея на втория български космонавт  Александър Александров, открит по повод 20 годишнината от полета му в космоса.

Месец юни, 2008 година, на откриването на Aвиопарка присъстват много гости и руски колеги на Александър Александров. Те вървят по единствената по рода си алея на авиацията и космонавтиката, засаждат и свои дръвчета.

Тук, под открито небе са изложени трите самолета с които е летял вторият български космонавт и друга авиационна техника. Тук има и стара руска установка на ракета, с подобна е през осемдесетте години на миналия век е свален немски безпилотен разузнавателен самолет над бившия Съветски съюз.

В градския исторически музей се съхранява и костюмът-скафандър на Александров. Интересна е историята за попадането му тук, което става със съдействието на тогавашната градска партийна организация по време на посещението в града на руска делегация и първият български космонавт. За притежаването му по онова време дори е имало и спор между Градския и Окръжния комитет на БКП.

По повод 25 годишнината от полета на втория български космонавт, в близост до Общината в Омуртаг беше изградена четири метрова скулптура - паметник на космонавта и се обнови площадът около него. Съществуваха и планове за изграждане на нови кътчета за отдих и детски площадки. Потърсихме Общината за коментар по темата, но никой от там не пожела да застане пред камерата ни.

Неофициално разбрахме, че няма никакви средства, заделени от бюджета, дори няма и за поддръжката на парка. Това не остава не забелязано от жителите на града, които се гордеят с техния съгражданин, но и в същото време им е и малко тъжно.

С изграждането на уникалния авио-космически парк, Омуртаг имаше голямата мечта да се превърне в звездно градче, но това засега явно остава в рамките на мечтите. Когато и техният съгражданин Александър Александров летял на тези три самолета, също е мечтаел да стане космонавт, докато това не е станало реалност.