Днес се навършват 98 години от подписването на Ньойския мирен договор.

Всяка година на 27 ноември от ВМРО в Русе припомнят за този акт, с който от България са откъснати територии – Западните покрайнини, Южна Добруджа и Беломорска Тракия.

Русенци се събраха пред паметника на Стефан Караджа, за да запалят факли, с които да напомнят за трагичните последствия за близо 600 хиляди българи, останали изън пределите на отечеството. 

Десетки русенци се отправиха на факелно шествие под надслов "Долу Ньой" по централната улица "Александровска".

Откриха музей на спорта в Русе.

В експозицията са представени десетки медали и отличия на русенски спортисти като Веселин Топалов, Анелия Нунева, Евгени Игнатов, Христо Марков, Таню Киряков и Валентин Йорданов. 

Очаква се скоро и обявяването на официален график за достъп на желаещите да разгледат експозицията.

С построяване на почетния караул пред Паметника на Свободата в Русе започна тържественото честване на 108-та годишнина от обявяване на Независимостта на България.

Това става на 22 септември 1908 в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново със специален манифест, a княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

В словото си областният управител Стефко Бурджиев каза, че това е върховна проява на българската държавност, която успява да се възстанови само за 30 години след освобождението през 1878 година. 

Идеята за Независимост се заражда веднага след Съединението сред русенските запасни офицери. В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят на България Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд Първи на яхтата „Хан Крум“ край Русе.

В чест на празника бе отслужен благодарствен молебен. Слово произнесе Негово високопреосвещенство русенски митрополит Наум.

Тържественото честване на Независмостта на България завърши с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Свободата. 

С обявяването на Независимостта си, България окончателно се избавя от статута на васална страна. По този начин Османската империя изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е утвърден актът на Съединението от 1885 година.

България е търпяла изключителни лишения заради позицията си на държава, васална на Османската империя. След Акта на независимостта княз Фердинанд приема титлата „цар на България“, която го приравнява към западноевропейски владетели. Страната спира да плаща данък на империята.  Вече не участваме в погасяването на турския държавен дълг и не плащаме източнорумелийския налог. България вече има свобода и по отношение на външната си политика.

Обявяването на Независимостта създава и предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Продължават да текат разкопките на средновековния град Червен край Русе, които стартираха на 10 юли.

Вниманието на археолозите е насочено към западната част, където е разположена втора крепостна стена. В рамките на вече месец се проучва напълно нова крепостна зона.

Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов, като в дейностите участват и студенти от различни университет в Обединеното кралство по програма „Еразъм +“.

Още в първите дни на проучването е станало ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – 16-та, която е разкрита до момента на Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната портна с ширина от 6 метра и вероятна дължина – около 13 метра. Размерите и начинът на устройство я нареждат сред най-представителните храмове, които са били на територията на средновековния град. От северната страна на храма се разкриват четири гробни камери, като са открити и много фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси. Експерите считат, че датировката на храма е XIV век.

Именно в този период Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове. Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плати в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.

Изцяло запазена е триетажна бойна кула на западната стена на градската цитадела.

Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти.

След 1235 година Червен става седалище на Червенската митрополия, в следствие на което в околността на града възникват много скални манастири.

Още снимки от разкопките на средновековния град Червен: