Той е едно от железните момчета на легендарния треньор Иван Абаджиев. Европейски шампион по вдигане на тежести и медалист от олимпийските игри в Сеул, Ангел Генчев опитва и меда, и жилото на големия спорт.

След уличаването му в употреба на допинг през 1988 година, щангистът изпада в немилост, влиза в затвора, но в крайна сметка успява отново да намери себе си. Днес Ангел Генчев развива малък бизнес с раци и участва в състезания за ветерани. Живее в село до Търговище с жена си и детето си.

С-н Както при всички хора, в последните години си е чиста мъка, ами така е, защото е мъка, особено зимният период е ужас, миналото лято отворих животновъден обект тук за отглеждане на раци, празни са в долната къща. С това се занимавам, последните две години сам се спонсорирам да участвам в състезания, сам си плащам пътя, билети и т.н., за беля се случват на големи разстояния, преди две години в нова Зеландия 1870 евро ми беше билетът в двете посоки, още 700-800 евро хотели, храни, това са страшни натоварвания за един средно статистически, да не казвам за бедно българско семейство са големи натоварвания.

Ангел Генчев учи сина си да преодолява трудностите, за да не изпада в тежки ситуации като него.

С-н С малкия си тренираме тук всяка вечер, на тази шведска стена, трябва да му се дава пример, стрелба с лък, тенис на маса, задължително, сега е студено, лодката неправилно е паркиране пред мишената и затова съм му прибрал стрелите, иначе стреля много добре.

Почти всеки ден 52 годишният спортист тренира в залата на спортното училище. Надява се поне още 5 години да се занимава с вдигане на тежести и да участва в състезания за ветерани.

С-н Освен първо място, второ вече не е място и във всичко става така, което вероятно е грешка и тя голяма, той състезателят, освен, че го има в гените, преди да е станал такъв голям, освен, че го има, развива го после в годините и ако държавата отглежда състезатели, то тя трябва да се грижи за тях, те после стават неконтролируеми, обръщат всичко на състезание и всичко им се вижда слабо. Не можеш да се бориш със силите на целия свят и да побеждаваш, да си първи във всяко нещо, каквото и да е, да ги побеждаваш, безапелационно да ги биеш и след това да очакват от теб да станеш, как да ви го обясня, някаква пълна шматка, наравно с другите шматки и дай да си кротуваш там, да си слушкаш и да си супер послушен, няма как да стане това нещо. Не знам защо са мислели така, вероятно в комунизма много повече мислеха за тези неща или поне малко мисли, сега никой нищо не мисли и не го интересува.

Ангел е благодарен на спорта, защото му е помогнал да оцелее в трудните моменти, особено в годините, прекарани в затвора.

С-н Много голяма разлика има кого затваряш, дали затваряш лъв или мишка. Да затвориш човек, който обича свободата и с такъв дух свободолюбив, трябва да е много трениран преди това, защото ще рухне много бързо, ако няма подготовка. Не може да те разкоронясат и да ти кажат „не може да се състезаваш“, да се контузиш нещо, да те оставят на улицата, ти нямаш професия, нищо нямаш. Какво можеш да правиш – борецът може да се бори, щангистът вдига щанги и така. Много бързо се объркват нещата, Във всяка цивилизована държава има пенсии за елитни спортисти, това искам много жертви и лишения, много. И не може този човек, след като се е отказал, показал, че ставал, не само държавата, че го е подготвял, защото държавата харчи много средства за подготовката му като състезател, но ако си показа и си се отплатил с това, би трябвало да получаваш голям процент пенсия. Още от момента на разкоронясването му трябва да се пенсионира, трябва да имаш, дори и да не са много, някакви минимални средства, с които   да си купуваш хляб и сирене за семейството или каквото ще да е, да знаеш, че ще платиш тока този месец, иначе откъде трябва да го платим, те баниците големи са раздадени, откъде, как да стане, ами престъпления са се случвали, какво да се случва друго, каквото се случва по върха, такова се случва и по низините.

Някогашният шампион се надява на успешен сезон в бизнеса с раци, за да спечели пари, с които да отиде на поредната олимпиада по вдигане на тежести за ветерани.

Днес, на Архангелова задушница, кметът на Търговище д-р Дарин Димитров поднесе цветя пред Войнишкия паметник в града в памет на загиналите за Отечеството.

На ритуала, организиран от Община Търговище, Регионален исторически музей Търговище и Патриотичен клуб "Възраждане" бяха почетени и всички офицери и войници от Търговище и региона, оставили костите си в Първата световна война, завършила преди точно 100 години.

10-годишният Денислав Иванов изнесе рецитал, посветен на героизма на загиналите за Родината. Заупокойна молитва отслужи ставрофорен иконом Славчо Проданов.

Пред паметта на всички знайни и незнайни войни се поклониха още народният представител д-р Венка Стоянова, заместник-областният управител Панайот Димитров, заместник-кметовете инж. Митко Панайотов и Рая Матева, общински съветници, секретарят на Общината Христалина Халачева и десетки граждани.