На 78 години почина Негово Светейшество български патриарх Неофит.

Той издъхна снощи в реанимацията на Военномедицинска академия в София след продължително боледуване.

Патриарх Неофит оглави Българската православна църква през 2013 година.

Светското име на Негово Светейшество Неофит е Симеон Димитров. През 1959 е приет за ученик в Софийската духовна семинария, а от 1967 до 1971 е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. През 1975 в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим. През 1977 година става архимандрит, а 8 години по-късно придобива епископски сан.

През 1994 е избран и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От края на 2001, по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска, а той се титулува Русенски митрополит. На 24 февруари 2013 на Патриаршески избирателен църковен събор в София Неофит е избран за Български патриарх.

По повод кончината на Негово Светейшество, днес бе отслужена заупокойна молитва в храм "Света Троица" в Русе, където той бе митрополит в продължение на близо 20 години. В църквата присъстваха и много миряни, които запалиха свещ и се помолиха за душата на Негово Светейшество. 

Патриарх Неофит беше благ човек, който потушаваше конфликти, си спомня за него отец Стефан. С най-добри спомени от патриарх Неофит, докато беше Русенски митрополит, е и католическото духовенство в Русе, начело с отец Валтер.

След кончината на патриарх Неофит, по канон, до 7 дни трябва да се избере наместник-председател на Светия синод, който да предприеме необходимите стъпки за избора на нов патриарх. Кандидатите трябва да са на поне 50 години, да са управлявали епархия като митрополити най-малко 5 години и да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Сред деветимата кандидати, които отговарят на изискванията е и Русенският митрополит Наум. Изборът на нов български патриарх трябва да стане в рамките на 4 месеца от Патриаршеския избирателен църковен събор.

Вижте повече във видеото.

Областният координатор на ПП НДСВ – Русе и общински съветник Илиян Илиев присъства на заупокойна архиерейска Света Литургия и панихида в памет на цар Борис III по повод на 80-годишнината от неговата кончина.

На службата присъстваха Симеон Сакскобурготски, придружаван от съпругата си Маргарита, както и други членове на фамилията.

„С диалог, добри намерения и желание може да се постигне далеч повече“. Това каза в Рилския манастир Симеон Сакскобурготски. Той не пожела да коментира дейността на днешните български политици. 

Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, но през 1944 г. тялото му е ексхумирано по нареждане на комунистическите управници.

Днес е запазена само стъкленицата със сърцето му, което е погребано във възстановения гроб на монарха в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.

Бяла отбелязва 143 години от кончината на Юлия Вревская.

Ангелът на милосърдието, както е наричана баронесата, отдава живота си за свободата на България и остава завинаги в сърцата на жителите на Бяла със своето благородство, състрадание към ближния и саможертва.

Младата Юлия Вревская е силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието" и започва да следи Освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения братски народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

След като пристига в Бяла на 8 октовмри 1877, тя служи в 48-а военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Юлия Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници и пере замърсените им дрехи. Затова я наричат "Ангелът на милосърдието".

Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично боледуване почива на 5 февруари 1878 година. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 година. костите й са преместени в двора на музея, където се намират и до днес.

Заради забраната за провеждане на масови мероприятия, жителите на общината, спазвайки противоепидемичните мерки разпоредени от здравните органи, почетоха паметта на Юлия Вревская по различно време, поднасяйки венци и цветя на гроба й в Историческия музей и на бюст паметника на баронесата до църквата "Свети Георги" в Бяла.