Безрезултатно приключи процедурата за избор на паметник на Васил Левски в Русе.
Причината е, че инициативният комитет не е останал удовлетворен от проектите на класираните трима от всички 11 участници, обясни за телевизия КИС 13 архитект Орлин Неделчев. Затова на заседание е решено да объде обявен нов конкурс с по-прецизни условия, за да може да се включат повече архитекти, художници и скулптори, като са поставени ограничения за фигурална композиция.
Средствата продължават да се набират чрез дарения като за изграждането са необходими около 150 хиляди лева.
Все още не са ясни сроковете по заданието, тъй като, за да може конкурсът да бъде обявен, трябва да се съгласува със Съюза на българските художници в София.
Заради липсата на общ устройствен план искат извънредно заседание на Общинския съвет във Ветово. Срокът за разработването му е до края на тази година.
Това става по проект финансиран на 80% от държавата, като останалите се осигуряват от общинския бюджет. Вместо на извънредна сесия, точката ще бъде включена в дневния ред на редовното заседание в петък.
От общинска администрация са внасяли докладни няколко пъти да се гласува финансирането по проекта от общинския бюджет в размер на 16 хиляди лева.
Според председателя на общинския съвет д-р Мехмед Мехмед обаче, проблемът е именно в това, че е сключен договор с изпълнител без да е осигурено финансиране от общинския бюджет.
Ако не се приеме общ устройствен план, бизнес климатът в общината може да се влоши, дори да има инвестиционни намерения, предупреди на свой ред заместник-кметът Ивайло Кадишев. Д-р Мехмед пък пита защо едва през 2017 се е повдигал този въпрос, след като има решение на Общинския съвет преди 4 години.
Около една трета от работниците в запечатаната корабостроителница в Русе вече са напуснали.
Това каза омбудсманът Мая Манолова след среща с Регионалния съвет на КНСБ.
Сега е необходимо възможно най-скоро да започне производството в несъстоятелност, за да могат работниците да получат дължимите им възнагражденията. Несъвършенства в законодателството обаче могат да оставят служителите дори без гарантирания от държавата в такива ситуаци минимум от 1200 лева.
От КНСБ искат държавата да се намеси, за да се спаси предприятието и да заработи отново.
След днешната среща станаха ясни стъпките, които ще бъдат предприети оттук нататък. Заради ситуацията в завода, ще бъдат сезирани Прокуратурата, министъра на транспорта, Инспекцията по труда и Народното събрание.
Мая Манолова вече е внесла законодателни промени, които могат да защитят работниците при обявяване на несъстоятелност. Идеята е работници в компании, които са в процедурата, да преминат от четвърти в първи ред на привелигировани кредитори.