Съветът по правосъдието и вътрешните работи решава дали да приеме България и Румъния в Шенген.

Това може да стане още в началото на декември, когато е последното му заседание по време на испанското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Според евродепутата Ангел Джамбазки, дали България и Румъния ще влязат в Шенген, не зависи от Испания, каквото и голямо желание да има за това, а главно от Нидерландия, която прави всичко възможно двете източноевропейски държави да не станат членки на Шенгенското пространство.

Освен това, според Ангел Джамбазки, за разлика от северната ни съседка, България не прави достатъчно във външната си политика.

Според евродепутата е възможно България и Румъния най-накрая да бъдат приети в Шенген от следващата година, за да не се предизвикат евроскептични настроения в обществото.

Вижте повече по темата във видеото.

Общинският съвет в Русе гласува да се осигурят необходимите средства за функционирането на 8 маломерни паралелки под 10 деца в три училища на територията на общината.

Става дума за учебните заведения в Тетово, Ново село и Семерджиево. Освен това, общинските съветници се отказаха от хонорарите си за днешната извънредна сесия в полза на учениците от трите училища.

Според Общинска администрация, в случая не се налага средствата за маломерните паралелки да се осигурят по чл. 69 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищно образование.

От Регионалното управление на образованието заявиха, че законът е категоричен – процедурата е по чл. 69, а методиката за изчисляване на дофинансирането на маломерните паралелки под 10 ученици е по чл. 68.

След дебати общинските съветници решиха единодушно с 38 гласа "За" да се осигури необходимото финансиране на 8-те маломерни паралелки в трите училища.

Вижте по-интересното от дискусията в репортажа.

Отварянето на българския пазар за украинските зърнени култури ще утежни положението на земеделците.

В това е убеден Станимир Станчев, който е зърнопроизводител от Русе. Той е категоричен, че падането на забраната за внос може до доведе до фалити и сътресение в целия сектор.

Според Станчев ситуацията за производителите на зърно е критична заради ниските цени на борсата и намалената продукция, която в някои области, сред които и Русе, е около 60-70% в резултат на засушаването. Влияние оказва и липсата на търсене на пазара, особено при слънчогледа, в очакване на отпадане на ограниченията за внос на украинско зърно.

Земеделците разбират, че е необходимо България да е солидарна с Украйна, но това не трябва да става за тяхна сметка, категоричен бе още Станимир Станчев.

Заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно, от Асоциацията на зърнопроизводителите са взели решение за участие в национални безсрочни протести, заедно с други браншови организации за спасяване на българското земеделие, които ще се провеждат в цялата страна.

Вижте повече във видеото.

Падна забраната за внос на зърно от Украйна след 15 септември.

Това реши днес Народното събрание с гласовете на 124-ма депутати от "ГЕРБ-СДС", "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС. Против бяха от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ".

Макроикономическите фактори показвали, че не е притеснително България да се откаже от забраната на внос на украинско зърно, защото при необходимост имало възможност за подкрепа на българските земеделци, заяви земеделският министър Кирил Вътев.

Според Кирил Петков от ПП, имало много силни икономически аргументи за отпадане на забраната за внос на украинско зърно.

От БСП обаче бяха категорични, че ако се подкрепи вносът от Украйна, това би било предателство към българските производители и към страните-членки в Европейския съюз, които също изпитват затруднения.

От "Има такъв народ" също заявиха, че няма да подкрепят решението за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна.

Накрая, решението за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна бе прието със 124 гласа "За", 69 "Против" и 8 "Въздържал се".

Вижте повече във видеото.

Общинските съветници на Гюргево гласуваха за приемането на проект за резолюция, определяща минималните разстояния за разполагане на потенциални замърсители спрямо населените места.

Инициативата е във връзка с напрежението около инвестиционното предложение за изграждане на инсинератор за болнични отпадъци в града. В заседанието се включи и заместник-кметът на Община Русе Димитър Недев в знак на съпричастност към местната власт и гражданите.

Съветът прие да бъдат определени следните минимални отстояния от потенциални индустриални замърсители:

- радиус от минимум 500 метра от други стопански обекти;

- радиус от 1000 метра от всяко населено място (всеки жилищен имот).

Целта е с приемането на текстовете да се подготвят петиции, с които сенаторите и депутатите от Гюргево да призоват своите колеги за въвеждането на законодателни промени.

Днешното гласуване се наложи във връзка с отмяната на действалия доскоро румънски закон. С нея са премахнати изискванията за минимални разстояния за здравна защита на гражданите в населените места.

В хода на заседанието кметът на Гюргево Адриан Ангелеску прочете пред съветниците писмото от Община Русе до румънското министерство на околната среда, съдържащо отрицателните становища на русенци за изграждането на инсинератора за медицински отпадъци.

Внесени бяха и разяснения относно възложителя SC FRIENDLY WASTE ROMANIA SRL и сдобиването му с необходимата документация. Коментира се писмото на фирма, намираща се в близост до местоположението на проекта, с изразено становище относно притеснението за здравословното въздействие на инсинератора.