Едва 30% от асансьорите в България са оборудвани с приспособление за връзка с техник в случай на авария само чрез натискане на бутон.

Нормата е била приета през март 2014-та и оттогава тече двугодишния гратисен период. Въпреки това повечето съоръжения не разполагат с подобни разговорни устройства.

В Русе има единични входове, чиито асансьори са оборудвани според нормите за безопасност. Заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева обаче увери, че асансьорите без разговорни устройства в кабината, няма да бъдат спирани от 1 януари следващата година. Според нея реалната цена на устройството е между 150 и 300 лева, въпреки появили се спекулации. 

Гратисният период за поставяне на устройствата в асансьорите не трябва да бъде удължаван, смята още заместник-министър Даниела Везиева. 

Междувременно продължава да се бави въвеждането на онлайн регистър на асансьорите в България.

Русенци, които отскоро имат разговорни устройства в асансьорите, не могат да преценят дали ще вършат работа, тъй като все още не им се е налагало да ги използват.

Устройствата се слагат от асансьорните фирми след уговорка с домоуправителя. Цената на една СИМ-карта е 5 лева еднократно, а таксата за един асансьор е 60 лева на година. 

РИОСВ - Русе връчи през септември три заповеди за налагане на принудителни административни мерки на предприятия в региона. Причината за това са констатирани нарушения при проверки на инспекторите.

Една от санкциите е свързана с ограничаване на дейността в предприятието за производство на автомобилни части в източната промишлена зона. Става дума за принудително пломбиране на 108 въздушни клапи, заради установено административно нарушение на условие в комплексното разрешително на завода.

Като превантивна мярка са били пломбирани и 14 резервоара на предприятие в двора на бившето КТМ. 

Предприети са и мерки срещу млекопреработвателно предприятие в село Ситово. Там е констатирано и неработещо пречиствателно съоръжение, уточниха от екоинспекцията.

Дупка - трошачка на коли на улица "Петър Берон" от години тормози русенци.

Шофьорите се възмущават, че през последните месеци съвсем се разширила и острите ръбове започнали да пукат гумите на автомобилите. Хората от квартала предполагат, че в Общината знаят за опасната дупка, тъй като от "КООРС" редовно минавали оттам.

Въпреки това, те се съмняват дупката да бъде оправена, при положение, че толкова време не са били взети мерки.

Засега дупката в участъка е една и все още може да се заобикаля без да си счупи човек колата, стига да знае, че е там. Хората обаче се надяват до началото на зимата да бъде оправена. В противен случай напролет може и да нямат друга възможност освен да минат направо през нея.

В Новините на КИС 13 обещахме да ви покажем какво гледа мъжът от снимката, направена на улица "Сини камъни" в Русе.

Колкото и да не е за вярване, в надписа на български на указателната табела е допусната правописна грешка. Ако все още не се вижда добре, вижте как изглежда отблизо.

Втората сричка на думата камъни е изписана с "А", вместо с "Ъ". Кога и как е станало това не е ясно. Още по-голяма загадка пък е как така не се е намерил някой по цялата верига от изготвянето до монтирането на табелата, който да не е забелязал тази очевидна грешка.

Русенци си обясняват това с  неграмотност, недоглеждане и слаб контрол, още повече че метри по-надолу по улицата името е изписано правилно, както и на табела на фасадата на къща. Някои изобщо не предполагаха, че грешката е в надписа на български език и първоначално не я забелязваха.

Остава да видим дали след нашия репортаж отговорните институции, които са допуснали тази елементарна грешка, ще бъдат достатъчно отговорни и да я поправят.

Липсата на кадри продължава да тормози бизнеса в България.

Това стана ясно по време на среща в Русе, на която бяха дискутирани възможностите за развитие на икономиката на региона.

Според Ираван Хира - председател на Българския форум на бизнес лидерите, въпреки подобряването на партньорството с централната власт, проблемите си остават.

Заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева пък смята, че местните власти все още не използват добре икономическите анализи, за да подобри средата за бизнес инвестиции.