Русенският университет бе съроганизатор на първата международна конференция по ерготерапия.

Форумът се проведе в град Бакъу и премина под мотото „Ерготерапия – настояще и бъдещи перспективи“, като той бе инициатива на Университета „Василие Александри“ в Бакъу и Русенския университет „Ангел Кънчев“, съвместно с Румънската професионална асоциация на ерготерапевтите и Асоциацията на българските ерготерапевти.

В конференцията взеха участие повече от 150 университетски преподватели, както и представители на голям брой национални и местни здравни и социални институции.

В научната програма бяха включени пленарни сесии, доклади и 4 уъркшопа, ръководени от преподаватели от Финландия, Холандия, Румъния и САЩ. Беше отчетена необходимостта от включването на ерготерапевти в мултидисциплинарните екипи, които участват в процесите на деинституционализация и реформиране на социалните услуги. Това би дало възможност за осигуряване на пълноценно участие на хора с двигателни затруднения в обществения живот.

В края на събитието Русенският университет бе удостоен от висшето училище в Бакъу с почетен диплом за изключителни заслуги и принос в развитието на ерготерапията в Румъния.

Ученическа група от едноименния побратимен град в Румъния посети Търговище и разгледа забележителностите му.

17-те деца са потомци на етнически българи. Те бяха посрещнати в Общината от кмета д-р Дарин Димитров и секретаря Христалина Халачева.

Пред домакините си, учениците са изразили благодарност за осигурения престой в почивна станция в Балчик и възможността за създаване на приятелства с връстниците си с изявени таланти от Търговище, които летуваха там по същото време.

Повечето от гостите са от българската танцова и певческа фолклорна група "Босилче". Формацията е създадена през 1998 от Асоциацията на българите в румънския град Търговище, която и до днес съхранява културното българско наследство. 

От ръководството на побратимения град заявиха готовност за обмен на групи във връзка с разширяване на сътрудничеството. В Румъния ще бъдат приети ученици от Търговище, които през зимния сезон ще почиват в планинска база в Карпатите. Подобни инициативи ще задълбочат партньорството с общностите на българите зад граница и са част от политиката и усилията на общинското ръководство за разширяване на контактите и приятелството с побратимените градове.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Детска танцова школа "Хорце" от Разград с ръководители Румен Иванов и Жулиета Иванова участваха във фестивала "Цветята на Олт" в румънския град Авриг.

Те бяха гости на събитието, което имаше конкурсен характер. Децата от разградската танцова школа вече четири пъти са ходили на фестивали в Румъния. 

Съставът се представи с две изпълнения  - "Синаговско настроение" и видински танц. Децата са останали много доволни от гостуването си. Те са разгледали и много забележителности, сред които замъкът на Дракула.

Най-малкият участник в детска танцова школа "Хорце" е 7-годишният Димитър Иванов, а най-големият - Иван Георгиев, на 11 години. 

Кметът на Община Разград д-р Валентин Василев се срещна с делегации от побратимените градове в Русия и Румъния. Поводът е празникът на града – 28 януари. Кметът на Орел Василий Новиков бе приветстван с добре дошъл от разградския градоначалник. 

Последва среща на общинското ръководство с делегацията от румънския град Слобозия, водена от кмета Александру Стоица. По време на срещата бе коментиран въпросът за развитие на бизнесконтактите между побратимените градове. И от двете страни бе изявено желание за развитие на икономическите връзки.