Ние работим за това те да имат по-добра подготовка и да могат да се справят с такива ситуации. Искаме да има възможност за повече ресурсни учители – за всяко такова дете или поне за тримата ученици, които са като лимит, да има поне един ресурсен учител. Но не в рамките на два или четири часа седмично, а през цялото време, за да може реално да помага.

Но в българското законодателство – както в Закона за предучилищното и училищното образование, така и в наредбите – се изисква съгласие от родителите. А много родители не желаят да дадат такова съгласие, за да могат специалисти да установят дали детето е със специални образователни потребности или не. Това обаче остава на гърба на учителя. Ако детето не е определено като ученик със СОП, няма да има ресурсен учител. Тогава класният ръководител и останалите преподаватели трябва по някакъв начин сами да се научат да интегрират това дете, което е много труден процес. Това не е полезно нито за самия ученик, нито за останалите, защото голяма част от времето и ресурса на учителя се насочва към него. А останалите ученици не са виновни, че получават по-малко внимание и се нарушава принципът на равнопоставеност. Има училища, в които директорите отклоняват такива ученици, което не е морално, но го правят с идеята да постигнат по-добри резултати. Бих казал, че това е неуспешна политика и трябва да работим много повече. Ние сме длъжници на този тип деца.