Бизнесът продължава да настоява за компенсация на разходите си за скъп ток.

Едно от предложенията предвижда въвеждане на три прага – 150, 180 и 220 лева за мегаватчас, според капацитета и профила на предприятията.

Друг предложен вариант от бизнеса е прагът да падне до 120 лева/мегаватчас. Очаква се до средата на юни правителството да е готово с разработен вариант за автоматичен механизъм за компенсации.

Компенсациите за тока са много важни за бизнеса, тъй като няма да позволят покачването на цените на стоките, произведени от българските предприятия, обясниха от Русенската стопанска камара.

Затова бизнес организациите в страната предлагат въвеждане на механизъм за компенсиране на предприятията заради високите цени на тока.

Според проф. Красимир Ениманев, България много е закъсняла в осигуряването на евтина енергия за бизнеса.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България са изчислили, че за компенсация на 80% от потребената електроенергия от първи юли тази година до края на 2026, ще са необходими около 600 млн. лв.

Вижте повече по темата във видеото.

Всяко необосновано увеличение на цена, ще се счита за спекула.

Това заяви премиерът Росен Желязков след подписването на меморандум за сътрудничество с работодателски, синдикални и браншови организации.

По думите му, целта на тези конкретни работни взаимоотношения е ефективно, плавно и безпроблемно въвеждане на еврото.

Вижте повече във видеото.

Бизнесът в България все още не е подготвен за опасностите в Интернет.

Това смята експертът по киберсигурност Петър Христов. По думите му, най-често фирмите пренебрегвали рисковете и се надявали нищо да не им се случи, без да вземат необходимите мерки.

В повечето случаи кибератаките водят до изтичане на лични данни и компрометиране на банкови сметки, предупреждава експертът. Има и репутационни щети за фирмите, станали обект на хакерска атака.

87% от атаките идват по имейл, сподели наблюденията си Петър Христов. Затова според експерта е необходимо да се внедрят подходящите мерки за киберсигурност и дава пример с реален казус в аптека.

В световен мащаб щетите от киберпрестъпления се изчисляват на между 10 и 13 трилиона долара на година.

Вижте повече във видеото.

НАП, КЗК и КЗП започват засилен съвместен контрол срещу необоснован ръст на цените в процеса на въвеждане на еврото.

Това ще стане по силата на споразумение за сътрудничество между трите институции, което бе подписано днес. От началото на юни са проверени повече от 150 търговски обекта в над 30 града.

До момента екипите проверяват 14 основни групи стоки, като техният обхват ще бъде разширен.

Вижте повече във видеото.

Да се създаде второ ниво на местната власт настояват от няколко организации в страната.

Според Искрен Веселинов, който е и председател на "Център за демографска политика", идеята е новите четири района за планиране да се превърнат в самоуправляващи се региони. Целта на подобна мярка е да се постигне по-равномерно развитие и да се преодолеят дисбалансите между Северна и Южна България.

Единият от новите райони за планиране е Северният, който обхваща 11 области от Видин до Силистра, включително и Русе. Ако стане отделна административно-териториална единица, това ще даде възможности за икономическо развитие и специализация и в крайна сметка, запазване на демографския потенциал на региона, смята Искрен Веселинов.

Предлаганите промени задължително трябва да минат през законодателна инициатива. Самоуправлението означава държавата да прехвърли на регионите икономическото и социалното развитие, образованието, както и всички ангажименти по изграждане на инфраструктурата, категоричен е Искрен Веселинов. Идеята за самоуправляващи се региони включва задължително и определяне на център.

Според статистиката, днес на всеки софиянец се пада по около 62 000 лева брутен вътрешен продукт, а за русенци е три пъти по-малко.

Вижте повече във видеото.