Работодателите отлагат протеста планиран за 15 януари срещу високите цени на електроенергията.

Това обяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той призова производителите да не вдигат цените, тъй като очакванията на бизнеса са обещаната програма за компенсации да бъде удължена.

Вижте повече във видеото.

Бизнесът може да бъде компенсиран за високите цени на тока през следващите 3 месеца.

Министърът на енергетиката Владимир Малинов обяви, че ще внесе в понеделник предложение в Министерски съвет за удължаване на програмата за компенсации.

Запазва се сега съществуващият праг от 180 лева за мегаватчас.

Вижте повече във видеото.

Компенсациите на разходите за електрическа енергия за бизнеса да продължат и през следващата година.

За това настояват всички работодателски организации в страната в писмо до служебния премиер и министрите на финансите и енергетиката.

Според бизнеса, са необходими спешни мерки, тъй като се очаква неблагоприятната конюнктура на пазара на електрическа енергия да продължи и през следващите месеци.

В общата позиция на работодателските организации се посочва, че единственият механизъм, който е спасил бизнеса от масови спирания на производството през второто полугодие на 2024, е била Програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия. Механизмът се е доказал като работещ в случаите на екстремни ценови равнища на пазара на електрическа енергия, като при нормално функциониращ пазар не се налага компенсиране, се казва още в становището.

Според бизнеса, през ноември цената на електрическата енергия за небитовите потребители е била 328,09 лв./MWh, което е най-високото равнище от началото на годината и втората най-висока цена в Европейския съюз, след румънската.

Според проф. Красимир Ениманев от Русенската стопанска камара, ситуацията може да се влоши, заради увеличения износен капацитет на електроенергия към Украйна.

По данни на работодателските организации, само за ноември България, Румъния и Унгария са внесли общо почти 2300 Gwh електроенергия.

Вижте повече по темата във видеото.

Започва разработването на Общ устройствен план на Разград.

В тази връзка са подготвени три анкети – за представители на бизнеса, за граждани и за НПО. Целта е да се обхванат възможно най-широк кръг от проблеми за разрешаване и възможности за добро планиране на развитието на града.

Едно от предназначенията на плана е да осигури основа за правилно насочване и оптимална реализация на инвестициите, с оглед гарантиране устойчивостта в социално-икономическото развитие в следващите 25-30 години.

Анкетата за проучване на инвестиционни намерения е с въпроси към бизнеса, с цел да бъдат споделени евентуални проблеми и потребности, свързани с наличието и експлоатацията на довеждащата транспортна и друга техническа инфраструктура, както и с ползването на природни ресурси и опазването на околната среда. Te могат да отговорят и на въпроси свързани с очакваното развие на дейността им в следващите 5 години.

В отделни въпроси бизнесът може да сподели какво в общината пречи за развитието му, а също от каква помощ има нужда.

Гражданите могат в анкетата да представят свои предложения в 8 сфери от обществения живот, а неправителствените организации и институциите могат да дефинират най-сериозните проблеми на общността и да предложат три приоритета за бъдещото развитие на Община Разград.

Асоциация на индустриалния капитал в България внесе жалба до Върховния административен съд срещу Постановлението на Министерски съвет за определяне на минималната работна заплата.

От работодателската организация искат неговата отмяна като незаконосъобразно. Освен това, според Асоциацията, увеличението на минималното възнаграждение ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната.

Като работодател в шивашката индустрия в Русе, Миглена Христова не смята, че е редно минималната работна заплата да се налага и дава пример с фирмата си, където само около 5% от служителите са с минимално възнаграждение, което тя е длъжна да осигури независимо от производителността им.

Ежегодното повишаване на минималната заплата като процент от средната за страната може да доведе до съкращаване на нискоквалифицирани работници, смята Миглена Христова. Затова, според нея, даването на пари на калпак не е посилно за бизнеса.

Изсветляването на бизнеса е по-справедливият подход за пълнене на държавния бюджет, отколкото с повишаване на минималната работна заплата, смята още Христова.

Припомняме, че със свое постановление правителството определи минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари догодина.

Вижте повече за мнението на работодателите по темата във видеото.