Засега в област Русе няма обявени фалити от фирми членове на местната организация на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Най-трудна е ситуацията за бизнесите, които работят предимно на външните пазари. За да оцелеят, част от фирмите в региона се преориентирали към онлайн търговията.

Според председателя на местната организация на КРИБ в Русе Милка Трифонова, трябва да се помисли за планирана държавна политика за бизнеса, за да бъдат всички по-подготвени в бъдеще за подобни ситуации, като ковидкризата, която постави много фирми на ръба на оцеляването.

Много малко фирми членове на КРИБ в региона са ползвали някакво подпомагане от държавата, заяви още тя.

Вижте подробностите във видеото.

Икономическият дисбаланас между Северна и Южна България се увеличава.

Според председателя на стопанската камара в Русе проф. д.н. инж. Красимир Ениманев, регионът драстично се е забавил в икономическото си развитие.

Докато през периода 2007 – 2013 изоставането е било 1:7, то сега се е увеличило тройно и е вече 1:24, коментира пред камерата на телевизия КИС 13 експертът.

Според проф. Ениманев това се дължи на отпадането на Русе като важен транспортен и енергиен център. Той обаче е категоричен, че регионът има потенциала да се развие икономически с изграждането на предприятия, които отново да направят Русе агро-индустриален център.

Именно, за да може регионът да привлича инвестиции, образователната система трябва да произвежда кадри, които да захранват индустрията, заяви още проф. Ениманев. Близостта до Румъния също е предимство, което трябва да се използва, смята той.

Икономическото изоставане води до обезлюдяване на региона поради липсата на поминък. По данни на Националния статистически институт, за 4 години години населението на областта е намаляло с над 10 000 души.

Вижте подробностите във видеото.

Дребният бизнес в Русе е пред закриване и няма да издържи евентуална трета вълна на епидемията от коронавирус.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев. Според него, ако този сценарий се случи, това може да доведе до срив в търговията и обмена на пазара. Всичко ще зависи от ситуацията след изборите и какви решения ще се вземат по отношение на бизнеса при една евентуална трета епидемична вълна, смята проф. Красимир Ениманев.

Най-лошото ще бъде свиването на пазарите, с които работи бизнесът, после предприятията, които произвеждат стоките ще ограничат дейността си, а микро и малките фирми направо може да изчезнат.

Припомняме, че в началото на януари проф. Ениманев заяви пред камерата на телевизия КИС 13, че между 13 и 17% от малките и средните фирми в Русенско вървят към фалит заради пандемията.

Сред най-засегнатите сектори са услугите и транспорта.

COVID кризата накарала много фирми в област Русе да преминат в "нулев" режим на работа.

Това коментира за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев.

Това означава, че персоналът отива на борсата, активите се продават и фирмите съществуват само на хартия.

Според проф. Ениманев, в условията на ограничения на икономическата дейност заради пандемията, държавата е длъжна да създаде условия за спасяването на бизнеса. Заради COVID кризата много фирми в Русенско не затваряли веднага.

Според Русенската стопанска камара секторът на услугите в региона търпи най-големи загуби, заради налагането на ограничения. Едни от най-потърпевшите от COVID кризата отрасли в Русенска област са хотелиерство, ресторантьорство и транспорт.

Минималната работна заплата и осигурителните прагове да останат замразени през следващата година, заради кризата с коронавируса, предлага бизнесът.

Това означава да няма увеличение от 610 на 650 лева, както е заложено от правителството.

Замразяването на минималната работна заплата и осигурителните прагове щяло да позволи на бизнеса да планира развитието си, при очаквания икономически спад заради коронавируса, смята председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. Красимир Ениманев. 

За да се вдига минималната заплата трябва да се повиши и производителността на труда, а това зависело от възможностите на икономиката, смята още той.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път от правителството.