Дребният бизнес в Русе е пред закриване и няма да издържи евентуална трета вълна на епидемията от коронавирус.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев. Според него, ако този сценарий се случи, това може да доведе до срив в търговията и обмена на пазара. Всичко ще зависи от ситуацията след изборите и какви решения ще се вземат по отношение на бизнеса при една евентуална трета епидемична вълна, смята проф. Красимир Ениманев.

Най-лошото ще бъде свиването на пазарите, с които работи бизнесът, после предприятията, които произвеждат стоките ще ограничат дейността си, а микро и малките фирми направо може да изчезнат.

Припомняме, че в началото на януари проф. Ениманев заяви пред камерата на телевизия КИС 13, че между 13 и 17% от малките и средните фирми в Русенско вървят към фалит заради пандемията.

Сред най-засегнатите сектори са услугите и транспорта.

COVID кризата накарала много фирми в област Русе да преминат в "нулев" режим на работа.

Това коментира за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев.

Това означава, че персоналът отива на борсата, активите се продават и фирмите съществуват само на хартия.

Според проф. Ениманев, в условията на ограничения на икономическата дейност заради пандемията, държавата е длъжна да създаде условия за спасяването на бизнеса. Заради COVID кризата много фирми в Русенско не затваряли веднага.

Според Русенската стопанска камара секторът на услугите в региона търпи най-големи загуби, заради налагането на ограничения. Едни от най-потърпевшите от COVID кризата отрасли в Русенска област са хотелиерство, ресторантьорство и транспорт.

Минималната работна заплата и осигурителните прагове да останат замразени през следващата година, заради кризата с коронавируса, предлага бизнесът.

Това означава да няма увеличение от 610 на 650 лева, както е заложено от правителството.

Замразяването на минималната работна заплата и осигурителните прагове щяло да позволи на бизнеса да планира развитието си, при очаквания икономически спад заради коронавируса, смята председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. Красимир Ениманев. 

За да се вдига минималната заплата трябва да се повиши и производителността на труда, а това зависело от възможностите на икономиката, смята още той.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път от правителството.

Икономическата криза вследствие на коронавируса се преодолява с производство.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев. Според него, ако държавата не ангажира научния потенциал в страната и не започне да "налива" средства в родното производство, възстановяването на българската икономика на нивата отпреди епидемията, ще бъде много трудно.

Мерките на правителството за справяне с икономическите последствия от епидемията с коронавируса трябваше да започнат със спиране на износа на суровини, смята още проф. Ениманев. Според него кабинетът е можело да направи, както редица европейски държави - да се подсили производството , за да се преборят с икономическите последствия от епидемията с коронавируса.

Колкото повече продължава епидемията, толкова по-бързо шансовете на България да се възстанови икономически намаляват, категоричен бе още проф. Ениманев.

В рамките на 6 до 9 месеца, бизнесът може да възстанови темповете си на работа отпреди въвеждането на извънредното положение.

Това прогнозира за Новините на телевизия КИС 13 икономистът Иван Димитров. Според него обаче това може да се постигне, само при положение, че няма рестриктивни мерки.

Той бе категоричен още, че едно от най-важните неща в момента, е да се стимулира българското производство за вътрешния пазар.

Някои от сега предприетите мерките ще сработят, докато други по-скоро не, счита още Димитров. Той дава и пример с препоръката към търговските банки да отпуснат 6 месеца гратисен период за всички кредитополучатели независимо дали са физически или юридически лица.

Един от начините да се справим по-бързо с икономическите последствия и да се стимулира родното производство на стоки за българския пазар. Друго пък е да се предприемат конкретни стъпки, за да се стимулира и потреблението. Така ще има кой да купува стоките, които се прозивеждат.

Според Иван Димитров би било добре да се намали ДДС на стоки от първа необходимост и на част от услугите, за да се стимулира бизнесът и потреблението.