Икономическата криза вследствие на коронавируса се преодолява с производство.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев. Според него, ако държавата не ангажира научния потенциал в страната и не започне да "налива" средства в родното производство, възстановяването на българската икономика на нивата отпреди епидемията, ще бъде много трудно.

Мерките на правителството за справяне с икономическите последствия от епидемията с коронавируса трябваше да започнат със спиране на износа на суровини, смята още проф. Ениманев. Според него кабинетът е можело да направи, както редица европейски държави - да се подсили производството , за да се преборят с икономическите последствия от епидемията с коронавируса.

Колкото повече продължава епидемията, толкова по-бързо шансовете на България да се възстанови икономически намаляват, категоричен бе още проф. Ениманев.

В рамките на 6 до 9 месеца, бизнесът може да възстанови темповете си на работа отпреди въвеждането на извънредното положение.

Това прогнозира за Новините на телевизия КИС 13 икономистът Иван Димитров. Според него обаче това може да се постигне, само при положение, че няма рестриктивни мерки.

Той бе категоричен още, че едно от най-важните неща в момента, е да се стимулира българското производство за вътрешния пазар.

Някои от сега предприетите мерките ще сработят, докато други по-скоро не, счита още Димитров. Той дава и пример с препоръката към търговските банки да отпуснат 6 месеца гратисен период за всички кредитополучатели независимо дали са физически или юридически лица.

Един от начините да се справим по-бързо с икономическите последствия и да се стимулира родното производство на стоки за българския пазар. Друго пък е да се предприемат конкретни стъпки, за да се стимулира и потреблението. Така ще има кой да купува стоките, които се прозивеждат.

Според Иван Димитров би било добре да се намали ДДС на стоки от първа необходимост и на част от услугите, за да се стимулира бизнесът и потреблението.

Не трябва да се допуска българското производство да стане непродаваемо след кризата предизвикана от COVID-19.

Според председателя на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев, ако това се случи, се обезсмисля съществуването на цели отрасли. Затова той смята, че приоритет на държавата в създалата се ситуация трябва да е запазването на българския производител.

Подкрепата трябва да бъде най-вече за малкия и средния бизнес, за да не изпадне от пазара, след което възстановяването му ще бъде почти невъзможно. Ако не се запази българският прозиводител България ще продължава да бъде суровинен придатък, смята проф. Ениманев и дава пример.

В Русе може да се използва ресурсът на реката за бързо излизане от кризата и развитие на региона, но държавата трябва да инвестира в инфраструктурата, смятат още от Стопанската камара.

Според проф. Ениманев, мярката 60/40 би погнала най-вече на по-едрия бизнес до 3 месеца, след което, ако пазарите не се отворят, може да последват фалити.

Засега само две фирми от 24 членове на КРИБ в област Русе смятат да се възползват от мярката 60/40.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на регионалната структура на организацията Милка Трифонова.

Още в самото начало на извънредното положение от КРИБ предложиха над 20 мерки в подкрепа на бизнеса. Въпреки трудностите обаче засега няма нито един член на обединението, който да е тръгнал към процедура за обявяване в несъстоятелсност.

Най-засегнат от кризата в Русенско е секторът "Хотелиерство и ресторантьорство", категорична бе още Милка Трифонова.

Тя съветва представителите на бизнеса да проверяват в официалните сайтове на министерствата от какви мерки и програми за подпомагане могат да се възползват.

27% от бизнеса в област Русе не работи заради извънредното положение.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Стопанската камара в Русе проф. д-р инж. Красимир Ениманев. Според него освен за рестартиране на фирмите, трябва да се вземат спешни мерки и в селското стопанство.

От Стопанската камара са в постоянна връзка с директорите на най-големите предприятия в региона. Най-тревожно обаче е положението при малкия и микро бизнеса, който е предимно в сектора на услугите. С не по-малко внимание се следи и селското стопанство, тъй като от него зависи изхранването на населението.

Според проф. Ениманев, до това състояние на бизнеса се е стигнало, тъй като ограничаването на икономическата дейност не е било на базата на сравнителен анализ за епидемиологичната обстановка в страната спрямо предходни години.