Миналата година завърши с най-ниската регистрирана безработицата в област Русе след края на извънредното положение.

През декември е отчетено равнище от 6,8%, което означава че на годишна база увеличението на безработицата е с 1,1%.

По общини най-високо е нивото на безработица в Борово – малко над 24%. Следват Ветово – около 23 и Ценово – близо 22%. После е община Бяла с 14,8%, Две могили – 13,6%, Сливо поле – 8,9%, Иваново – 5,7% и Русе – 4,5%.

През декември над 400 души в областта са започнали работа, като 81% от тях са устроени в реалната икономика. На национално ниво става дума за повече от 12 000 човека, като най-много са заети в преработващата промишленост, търговията, държавното управление и строителството. Антикризисните мерки за краткосрочна подкрепа пък са дали възможност над 300 000 души в страната да запазят работата си, констатират още от КНСБ.

Синдикатът е изчислилил, че българинът получава 5 пъти по-малко от средната заплата за Европейския съюз, но това не означавало, че сме 5 пъти по-бедни. Средната ставка на час в България е 2,40 евро, а за Европейския съюз е малко над 13 евро.

Вижте повече в репортажа.

Помощ за излизане в неплатен отпуск заради COVID-19 ще обсъдят правителството и синдикатите.

Предложението е да получават по 24 лева на ден. Подобна мярка вече се прилага за родители, които гледат децата си, оставени под карантина.

На този етап не се наблюдавало увеличаване на безработицата в Русе заради втората вълна на COVID, заявиха от Регионалния съвет на КНСБ.

Междувременно предстои да се приемат окончателно промените в Кодекса на труда за увеличаването на извънредния труд на 300 часа на година.

Освен това, от 1 януари следващата година, допълнителното възнаграждение за всеки час нощен труд ще се увеличи от 25 стотинки на 1 лев.

Вижте подробностите във видеото.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров представи днес в Русе идеите на синдиката за промени в данъчната система.

Според Димитров така облагането ще стане по-справедливо, от което пък ще последва и стимулиране на потреблението.

„Данъчната система в България е дебалансирана, тъй като ¾ от данъчните приходи са от косвени данъци. Освен това се оказва, че хората плащат два пъти повече данък върху доходите, отколкото бизнесът плаща данък печалба.“ заяви Пламен Димитров.

Затова от КНСБ предлагат намаляване на косвените данъци, а за да се балансира системата фирмите да плащат поне толкова колкото и хората.

„Предлагаме да се придвижим към нормалния европейски формат. Обикновено косвените данъци и преките данъци са балансирани. Предлагаме трите данъка да станат „15,15,15“, т.е. 15% ДДС, 15% данък върху дохода с необлагаем минимум и 15% данък върху печалбата.“, поясни още Пламен Димитров.

Междувременно от КНСБ изразиха подкрепата си за предложението за премахване на подоходния критерий при детските добавки.

„От времето на НДСВ, когато се въведе този подоходен критерий, КНСБ е била против какъвто и да е подоходен тест.“, категоричен бе Димитров.

Около 23 милиарда лева от брутния вътрешен продукт на България се пада на сивата икономика.

Данните бяха изнесени от президента на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция в София. Според него, в условията на COVID-19 се очаква този дял да нарасне.

Вижте подробностите във видеото.

От КНСБ категорично не приемат предложението на бизнеса за "замразяване" на минималната работна заплата.

Това заяви за Новинтие на телевизия КИС 13 председателят на структура на синдиката в Русе Боянка Димитрова.

Становището на КНСБ е, че не е редно, когато се орязват доходи, това да става за сметка на доходите от труд. Освен това увеличението на минималната работна заплата от 610 на 650 лева през следващата година е заложено в програмата на правителството.

От КНСБ работят и по намиране на средства за увеличаване на заплатите на медицинските специалисти в малките населени места, за да могат да достигнат заложения размер в колективния трудове договор от 900 лева.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път.