В Разград бе открита изложба по повод 110 години от епичните боеве за Тутраканската крепост.

Във фоайето на Регионална библиотека проф. "Боян Пенев" могат да се видят ценни издания на книги и справочна литература по темата. В експозицията има и богата информация за загиналите в Тутраканската епопея от разградския край.

При превземането на Тутракан между 2 и 6 септември 1916 година, Българският армия, водена от каузата за национално обединение, извоюва една от най-внушителните си победи през Първата световна война, въпреки численото превъзходство на румънските войски.

С-н 402 1:14 но с ноен дух – 1:38 нашите предели

Българската армия прилага съвременна тактика за щурмуване на укрепената бойна линия при Тутракан, с която обръща румънците в бягство.

С-н 424 0:05 от нейната 40 х армия – 0:42 край

При откриването на изложбата заместник-председателят на инициативния комитет за изграждане на Мемориал на загиналите във войните от Разград майор Румен Вълчев припомни необходимостта от увековечаване на паметта им.

С-н 430 3:17 в момента – 3:59 пдобаващ начин

В експозицията са представени и издания на Регионалния исторически музей в Разград с богата информация за военната памет в региона.

Панаирът в Търговище, който се провежда за 247-и път, е един от трите най-стари в България.

В миналото тържищата и пазарите са били мястото, където е кипял животът и са били събитие на годината. За самия панаир и свързаните с него печат и макет разказваме в следващото видео.

През XIX век, панаирът е представлявал множество дървени дюкянчета. Търговци и занаятчии, обаче, решават да изградят панаирно градче.

СИНХРОН Николай Ставрев, уредник в РИМ Търговище – Със специален султански ферман, с разрешение на управителя на Дунавския вилает  Митхат паша,  се взема решение да се изгради наистина едно невероятно архитектурно съоръжение. Точно каква е площта на съоръжението трудно може да се каже, но като дам съпоставка с настоящето, може да си представим един МОЛ на открито с 2000 магазина.

Архитектурният план на Ески джумайският панаир от 1867 година е открит в архивния фонд в Истанбул и по него със средства на Общината е изработен макет на тържището с мащаб 1:100.

В дните на панаира той е изложен за посетителите в сградата на Славейковото училище към музея.

СИНХРОН  Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище –Панаирът постепенно се увеличава, идват повече търговци, става необходимост да се изгради един панаирен град, който да е извън пределите на града, който да е защитен с крепостни стени. Дюкяните, които са вътре в това новото панаирно градче да са подредени по равно, да няма главни улици, всички улици да са с еднакъв размер, това се прави умишлено – търговецът и посетителите да се почувстват, че са винаги на централно място. + В момента съм застанал пред централния вход на панаира, който се намира ето тук, а на самата скица ето къде е разположен централният вход, има и второстепенни входове, по правите улици да се върви  и да влязат със стоките.

Във времето специалистите от музея откриват различни сведения и артефакти, например като този османски печат, с който са били подпечатвани разрешителните за участие в панаира.

На него уредникът попада случайно по изображения в интернет от аукцион в Турция, който в последствие е откупен от музея.

СИНХРОН Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище – На първия ред отгоре е изписано „панагири", на втория ред е изписано „Джумая атик", най-отдолу година „1293", в Османската империя особено в 19-ти век се използват двете календарни години. След всеки един панаир, предполага се, че печатите са били унищожавани, не става въпрос само за Румелийската територия на Османската империя, а изцяло за цялата империя нямаме познат такъв печат, който конкретно да е за панаир.

Градът ли е направил Ески джумайския панаир или той е направил града, този въпрос продължават да си задават специалистите от Регионалния исторически музей в Търговище.

Фотоизложба на открито припомня исторически моменти, оставили трайна диря в развитието на Разград и на Лудогорието като цяло.

Експозицията е на Регионалния исторически музей и е разположена в пространството до моста Панчоолу. Локацията не е избрана случайно – това е знаково място за популяризиране на културното наследство на града, където се срещат минало и съвремие.

От 2020 досега Регионалният исторически музей е показвал на същото място експозиции на различни теми. Тази година изложбата представя стопанската модернизация на Разград.

На таблата в 24 фотоса е обхванат периодът през целия XX век и малко от края на XIX. Снимките са от фонда на Регионалния исторически музей, а оформлението на експозицията е дело на дизайнера Михаил Маринов.

На фотосите разградчани могат да проследят как са се зародили и развивали банковото дело в града, железопътният транспорт, търговията, промишлените предприятия, хотелиерството. Специално място в експозицията е отделено на фотографии от структуроопределящи промишлени предприятия в града. От изложбата е видно, че разградската жп гара е играла съществена роля за стопанската модернизация на района. Фотоси възкресяват момента на официалното откриване на Водоснабдителна система "Дунав".

Изложбата ще остане цяла година в пространството до Панчоолу моста, за да могат повече граждани и гости да научат на какви етапи се е осъвременявал стопанският живот в Разград.

С кръгла маса и панихида ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 в Русенско.

Събитията се организират от международно дружество "Елиас Канети" и Държавна агенция "Архиви".

Поводът за инициативата е навършването на 81 години от убийството на русенски интелектуалци в местността "Бальов дол". Сред жертвите на Народния съд са и внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова и съпругът ѝ Нико Просеничков.

Вижте повече във видеото.

В Разград представиха две книги посветени на историята и културата на Османската империя и Турция.

Поставя се акцент и върху приноса на Кемал Ататюрк за развитието на съвременната турска нация.

Домакин на събитието беше арт пространството на Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев", която събра любителите на литература с историческа тематика.

В книгата си "Кратка история на Турция - културно-исторически преглед", писателя Ибрахим Карахасан Чънар подчертава и значението на Кемал Ататюрк за модернизирането на страната. Споменава се и за любовта му с българката Димитрина Ковачева.

Другата книга на автора "Османската империя. Харемът." разказва за ролята на жените в развитието на тогавашното общество.

В книгите си авторът представя на читателите един нов, по-съвременен поглед към историята на Османската империя.

Вижте повече във видеото.