Изложбата "Върбинка – изпратена от Бог" в музея в Търговище разказва историята на една българка без крайници, която обикаля света и го завладява с милосърдието си.

Животът на Върбинка Димитрова е пример за силата на духа, за това, как да отстояваш себе си, когато си в неравностойно положение.

Върбинка от село Илийно край Омуртаг се ражда без крайници. Днес тя вероятно би била част от параолимпийския ни отбор, но преди век това е било повод да бъде отписана от обществото.

До 18-годишна възраст момичето ходи на колене, но не склонява глава, а я държи високо – развива умения в ръчната работа и усвоява чужди езици. 

Но бродериите са само началото. Момичето се прочува с несломимия си дух и към края на 30-те години лично Цар Борис й подарява протези. А те й дават крила.

През деня Върбинка се среща с ученици, а вечер с по-възрастни, за които е вдъхновител. Междувременно посещава и вечерно училище. И когато родното село й отеснява, заминава при по-големия си брат в Ливан, от там се прехвърля в Сирия, където отваря дюкян. В него продължава да твори и да мотивира онеправдани. После пътят на Върбинка я води в Швейцария, където продължава с мисиите си вече под патронажа на Международният червен кръст.

Върбинка от село Илийно не спира и да се развива – в годините усвоява писмено и говоримо 13 езика и става емблема на милосърдието и силата на духа по света. 

Тя напуска този свят през 2010 година - на 93-годишна възраст в швейцарско село. Именно там – години по-късно – наш сънародник се натъква на 12 чувала с лични вещи, изхвърлени на боклука близо до нейния дом. Ръкоделия, тефтери, тетрадки, албуми и документи – историята на един впечатляващ живот – която родолюбивият българин пренася обратно до село Илийно. Днес всичко е подредено в музея в Търговище - в изложбата "Върбинка – изпратена от Бог". Така, макар и посмъртно, тя се прибира у дома.

Човешки феномен, за който България тепърва научава. Вселенски пратеник на милосърдието на Земята.

Вижте повече във видеото.

С възстановка Русе отбеляза 152 години от саможертвата на Ангел Кънчев.

По традиция бяха поднесени венци и цветя пред паметника на революционера в града.

В началото на 1871 , Ангел Кънчев е определен от Българския централен революционен комитет за помощник на Васил Левски. Получава задача да се заеме с организацията в Северна България. Създава революционни комитети в десетки села, както и в градовете Русе и Разград.

През март 1872 прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но е издаден и обграден на русенското пристанище. За да не бъде заловен жив, сам слага край на живота си. Последните му думи са: "Да живее България!".

Днес в Русе пресъздадоха събитията от онова време. След възстановката, пред паметника на Ангел Кънчев, се състоя и възпоменателна церемония по случай 152 години от смъртта на бележития български революционер.

Свещеници от русенската света митрополия отслужиха заупокойна молитва за Ангел Кънчев и падналите за Освобождението на България.

Накрая пред паметника на революционера бяха поднесени венци и цветя в знак на преклонение пред неговата саможертва.

Вижте повече във видеото.

Жените в Русе са в основата на борбата за свобода и равни права през XIX и XX век.

Епохални за страната събития неминуемо са свързани с дейността на велики българки като Баба Тонка Обретенова, Екатерина Каравелова и Димитрана Иванова. Русенки поставят и началото на демократичните процеси в България с протеста на майките с колички срещу обгазяването на града.

Името на Баба Тонка остава завинаги в съзнанието на поколенията с дейното участие на цялото й семейство в националноосвободителната борба.

Друга велика българка родом от Русе е Екатерина Каравелова, която ще бъде запомнена най-вече със своята активна обществена дейност.

Една от основоположничките на борбата за равни права с мъжете е друга русенка - Димитрана Иванова, която е ученичка на Екатерина Каравелова.

Русенки могат с гордост да се похвалят, че стоят в основата на демократичните промени в България с протестите си срещу обгазяванията на Русе през 1988 и 89 година.

Вижте повече във видеото.

Вдъхновяващи примери на жени в Историята се преплетоха със съвременни истории на жени, преживели най-страшния стрес – този на войната.

Образи и имена от миналото, променили живота ни, оживяха заедно с разкази на съвременни героини, изправени пред предизвикателството да започнат живота си отначало – в Русе и в България.

Хуманитарният център на "Каритас" в Русе организира среща-дискусия с участието на жени-бежанки от войната в Украйна, в която се включиха етнографките от Къщата на Калиопа Искра Тодорова и Биляна Жабова и исторички на женското движение в България. Те се разходиха виртуално из колекциите и визуалните разкази за Музея на градското всекидневие в Русе. Научиха повече за героините от инициативата "Жените в историята" на сдружение "Европейски пространства" и Русенския музей, която споделя знание за културното наследство.

Момичетата и жените съпреживяваха историите, споделени онлайн в колекцията „Шест жени от Украйна“ на някои от първите украинки, пристигнали в Русе и намерили подслон в България след началото на бежанската вълна от март миналата година.

"Аз съм жена. Аз съм война. Аз имам криле, но те са ранени. Обгръщам с крилете си най-скъпоценното – моето дете…" Така започва емоционалният разказ на български език, който сподели една от участничките в срещата. Не казваме истинската й самоличност, защото идва от окупираните от Русия територии и се безпокои за близките си, останали там.

"Срещи като сегашната са и тъжни, но и много интересни, защото научаваме повече за мястото, където съдбата ни доведе. Децата ни растат тук, трябва някак да се справяме с живота. Женската сила ни крепи, но винаги е по-добре, когато споделяме трудностите си", обясни Юля от Западна Украйна, чиято дъщеричка вече говори прекрасен български език.

Срещата е част от инициативите на „Каритас“ в Русе за социална интеграция на бежанците от Украйна и общуване с местните общности. Оказваната подкрепа се осъществява от мрежата на "Каритас" в България в партньорство с Католически служби за помощ Catholic Relief Services.

Регионалният исторически музей в Разград организира ученически конкурс за есе, стихотворение, рисунка и мултимедиен проект на тема "Бележити личности от Разград".

Инициативата се провежда за първи път и е под надслов "И ний сме дали нещо на света". Посветена е на 145-годишнината от Освобождението на Разград. 

Творческата надпревара е за личности, свързани с обществено-политическия, културен и стопански живот на града от римско време до наши дни.

Първото издание на конкурса е за есе, стихотворение, рисунка и мултимедиен проект на ученици от I до XII клас разделени в три възрастови групи.

Чрез конкурса учениците могат да научат и любопитни факти за бележитите разградски личности, като например че археологът Анание Явашов е дядо на световноизвестния художник Христо Явашев - Кристо.

Жури ще определи най-добрите по категории до 27 февруари, а резултатите ще бъдат обявени до 2 март.

Вижте повече във видеото.