Бизнесът се нуждае от стругари и фрезисти, но няма желаещи. Това стана ясно на първа среща между директори на училища и бизнеса в Русе по инициатива на Министерството на икономиката. Оказва се, че за определени професии има глад, но няма кадри, тъй като приемът в училищата по тези специалности е слаб.

В Русе с потенциал за развитие са още ИТ секторът и химическата промишленост.

Днес в Разград се състоя информационна среща на тема "Нови възможности за бизнеса през 2016”. Форумът бе организиран от Областния информационен център. Присъстваха представители на микро, малки, средни и големи фирми, както и подпомагащи бизнеса организации от Разград, Кубрат и Исперих. Представени бяха условията за кандидатстване с проекти по три актуални процедури за безвъзмездна финансова помощ. 

По време на срещата, най-голям беше интересът към програмата за безопасни условия на труд. В тази схема не се изисква и съфинансиране от страна на фирмата.

Днес в Разград се състоя среща на представители на местния бизнес от различни браншове с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Те обсъдиха актуални действия в подкрепа на българската икономика. Целта на предприетите от асоциацията подобни срещи в регионите в страната е подобряване условията за българския бизнес, който работи в изключително конкурентна среда на регионално, национално и световно ниво.

Една от основните дискутирани теми бяха осигуровките на заетите лица. Представени бяха и данни за сивата икономика, чийто процент намалява, но все пак е значителен – около 30 на сто. Един от основните проблеми за развитието на бизнессредата  е вдигането на минималната работна заплата - фактор, който затруднява фирмите в конкурентната им среда. В тяхна тежест е също плащането на такса битови отпадъци.

В Асоциацията на индустриалния капитал членуват над 7000 предприятия.

По време на срещата днес бяха представени няколко оперативни програми, които могат да помогнат на фирми и предприятия да получат финансиране. Представена бе и немска насърчителна програма, насочена към български малки и средни предприятия.

Правителството и бизнесът се разбраха за дълбоки промени в енергетиката.

Това стана ясно след среща между премиера Бойко Борисов, представители на работодателските организации и председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

Една от основните промени ще доведе до изваждане на свободния пазар на дружества, които досега са имали преференциална цена за произвежданата от тях електроенергия и са я продавали директно на НЕК. Друга мярка е свързана с дружества в енергетиката, които ще предлагат 12-часови дневни и нощни профили, за да може фирмите, които имат нужда само от нощна енергия, да си купуват такава, и обратното. Промените касаят и т.нар. американски централи. Предвижда се също разпределителните дружества да купуват технологичните загуби на свободен пазар.

Заради постигнатия с правителството консенсус за реформи в енергетиката, бизнесът се отказа от националния протест на 28 февруари. Готвените промени почти напълно ще либерализират свободния пазар, смятат от бизнеса.

"За да имаме модерна енергетика, а и българската индустрия да получава електроенергия на пазарни цени, за да може да се конкурира с наши конкуренти от съседни и други европейски държави. Един добър диалог се получи и получихме съгласие за всички мерки, които българските работодатели предлагат", каза днес председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

На този етап моделът не предвижда промени в регулирания пазар и в начина, по който се определят цените за бита.

Правителство, синдикати и работодатели не стигнаха до обща позиция за увеличение на минималната работна заплата на провелото се днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предложението на Министерски съвет е размерът на минималната работна заплата за 2017 да бъде 460 лева.

Работодателите не подкрепят увеличението. Според работодателите България е на пето място в Европейския съюз по най-висока минимална заплата спрямо брутния вътрешен продукт.

"Този подход го приемаме като сбъркана политика по доходите, която води до там, че се стимулира готованството, ниската квалификация, нежеланието да се образоваш и работиш. Това е подход, който гони в чужбина квалифицираните работници. Получаваме много над средноевропейското при ниската квалификация.", каза председателят на АИКБ Васил Велев.

От КНСБ обаче застанаха зад предложението увеличение.

"На последно място сме в ЕС като минимална работна заплата. Последователна политика в това отношение ще доведе до преодоляване на съществените неравенства, които се задълбочават с всяка година.", заяви представителят на КНСБ Любен Томев.

На заседанието работодателските организации са предложили компромисен вариант за въвеждане на брутна месечна заботна заплата в размер на 460 лева.