Десетки студенти от Русенския университет проявиха интерес за работа в Румъния по време на кариерен форум, който се проведе днес в канев център.

7 румънски компании от различни сектори заявиха над 20 свободни места.

По официални данни в чужбина работят около 7 милиона българи и румънци, което води до липса на кадри за индустриите на двете държави. В момента България и Румъния работят за улесняване на наемането на работници между двете държави по възможно най-опростените процедури.

Близостта с Румъния е възможност, която трябва да се използва и от фирмите, и от хората, които търсят работа, каза ректорът на Русенския университет проф. д-р Велизара Пенчева. Изтичането на работна ръка към Румъния няма да ощети българските фирми, тъй като профилите на икономиките в двата съседни региона са различни, каза още ректорът на Русенския университет.

Някои от студентите бяха на форума от любопитство, тъй като не са очаровани от  възможността да работят в Румъния.

Догодина предстои провеждането на подобно събитие в Румъния, на което ще се представят български предприемачи.

Дискусия за развитието на русенския регион събра представители на 90 фирми от областта.

Срещата бе организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

На преден план бе изтъкнат сериозният проблем с липсата на кадри за транспортната, строителната, шивашката промишленост и машиностроенето. Освен от демографски срив, този недостиг на кадри произтича и от нежеланието на учениците да записват търсени от бизнеса специалности.

От срещата стана ясно, че бизнесът от региона има намерение да предложи промени в Кодекса на труда за наемане на работа на ученици навършили 16 години. Бе отправена и покана работодателите да участват в разработване на новите учебни програми за професионалните гимназии.

От Агенцията по заетостта пък съобщиха, че започва изследване на потребностите на бизнеса от квалифицирана работна сила.

Връзката между образованието, трудовия пазар и бизнеса обсъдиха на конференция в Русенския университет.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка е много сериозен, най-вече заради емиграцията на хора в трудоспособна възраст.

Проблемът постоянно се поставя от работодателите, които изпитват затруднения в намирането на квалифицирани кадри. Това което се прави в момента от държавата в краткосрочен план е облекчаването на режима за даване на разрешително за работа на граждани на трети страни.

Междувременно на 23 ноември в Канев център предстои среща на румънски работодатели и търсещи работа от България, на която фирми ще предлагат възможности за професионално развитие в Румъния.

България е единствената страна в Европа, в която такса "смет" за бизнеса се определя спрямо стойността на активите. 

От години бизнесът иска такса смет да се определя на принципа "замърсителят плаща". Въпреки че в Русе промилът не е от най-високите в страната, изчисляването на размера на таксата на база данъчната оценка на имотите натоварва фирмите, дори ако не произвеждат много отпадъци.

Според председателя на Русенската стопанска камара проф. Красимир Ениманев е крайно наложително такса смет да се начислява на количество, за да може бизнесът да използва спестените средства за разширяване на дейността си. Според изчисленията на експертите от РСК, фирмите могат да спестят до 40% от такса "смет" с въвеждане на електронно отчитане на количеството отпадъци.

На този етап има разработен проект за промени в Закона за местните данъци и такси, с които се цели въвеждане на нова методология за определяне на такса "смет" въз основа на количеството отпадъци. 

До две години тярбва да бъде изградена информационна мрежа за подобряване на достъпа на бизнеса и гражданите до публични услуги в трансграничния регион България-Румъния.

Това стана ясно днес на среща в областна администрация в Русе.

Целта е да се улесни предоставянето на електронни услуги от местните администрации, чрез разработване на онлайн платформа на български, румънски и английски.

Експертът Катя Горанова разясни пред КИС 13 какво ще представлява онлайн платформата и нейното приложение.

Очаква се чрез информационната мрежа да се подобри и координацията между публичните власти, гражданите и бизнеса в трансграничния регион.