Кампания за защита на правата на работещите се провежда в Разград. Тя се организира от синдикатите и се състои в безплатни трудово-правни консултации от юристите на КНСБ.  Инициативата е под мотото „Въстани за правата си”.

С нея синдикатът призовава всеки потърпевш с нарушени трудови, социални и синдикални права да търси справедливост и да подаде сигнал в КНСБ. По време на кампанията, от безплатните консултации могат да се възползват и всички граждани, които не са синдикални членове. Към момента вече 10 души са потърсили тази възможност, за да защитят максимално правата си.

Единият въпрос, който ги вълнува, е за ползването на отпуските и заплащането им. Стана ясно, че ако две години работодателят не е разрешил да я ползват, те губят право на нея, и ще им я заплатят едва когато трудовият им договор бъде прекратен. Други въпроси, които вълнуват работниците са във връзка с обезщетението при неспазване на предизвестие и допълнителното трудово възнаграждение.

На юристите в КНСБ е направило впечатление, че хората на наемния труд избягват да споделят в кое точно предприятие работят, когато имат неизплатена в срок заплата.

Безплатните консултации ще продължат до края на април. 

В Разград започна кампания на синдикатите насочена към защита на правата на работниците. От КНСБ призовават всички потърпевши с нарушени трудови, социални и синдикални права, да търсят справедливост и да се обръщат към тях за помощ. Кампанията е под мотото "Възстанови правата си" и ще продължи до първи май  - ден на труда.

През този период хората на наемния труд могат да търсят експертите на КНСБ за консултации или да подадат сигнали при съмнения за неизплащане на възнаграждения за извънреден труд, злоупотреби с работното време и опасни условия на труд.

Междувременно от Бюрото по труда в Разград предлагат нови схеми за заетост. Става дума за работа за младежи до 29 години. По проекта насочен срещу младежката безработица, бизнесът може да наема хора за стажуване, но и за обучение по време на работа. Това предложение важи както за хора със средно така и за такива с висше образование, в зависимост от избраната позиция. Специалностите са различни - технолози, счетоводители, техници хардуер, уебдизайнери, козметици, фризьори, монтажници на климатична и хладилна техника. Тези възможности се предлагат за общините Разград, Лозница и Цар Калоян.

На този етап, най-малко работни позиции за хора на наемния труд има в общините Исперих и Самуил.

Правителство, синдикати и работодатели не стигнаха до обща позиция за увеличение на минималната работна заплата на провелото се днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предложението на Министерски съвет е размерът на минималната работна заплата за 2017 да бъде 460 лева.

Работодателите не подкрепят увеличението. Според работодателите България е на пето място в Европейския съюз по най-висока минимална заплата спрямо брутния вътрешен продукт.

"Този подход го приемаме като сбъркана политика по доходите, която води до там, че се стимулира готованството, ниската квалификация, нежеланието да се образоваш и работиш. Това е подход, който гони в чужбина квалифицираните работници. Получаваме много над средноевропейското при ниската квалификация.", каза председателят на АИКБ Васил Велев.

От КНСБ обаче застанаха зад предложението увеличение.

"На последно място сме в ЕС като минимална работна заплата. Последователна политика в това отношение ще доведе до преодоляване на съществените неравенства, които се задълбочават с всяка година.", заяви представителят на КНСБ Любен Томев.

На заседанието работодателските организации са предложили компромисен вариант за въвеждане на брутна месечна заботна заплата в размер на 460 лева.

Може да има повишение на цената на тока до 20 процента още през пролетта на следващата година. Това предрече президентът на КНСБ Пламен Димитров, като се мотивира с очакваната либерализация на енергийния пазар. Според КНСБ, това ще повиши тока поне с 15-20 на сто, което ще означава проблеми за домакинствата и малкия бизнес.

От синдиката настояват в проекта за държавния бюджет да се посочат мерки за преодоляване на енергийният проблем по отношение на производството на ток, финансирането на мините и топлоцентралите и начините за намаляване на отрицателния ефект върху икономиката, заетостта и доходите на населението.