Панаирът в Търговище, който се провежда за 247-и път, е един от трите най-стари в България.

В миналото тържищата и пазарите са били мястото, където е кипял животът и са били събитие на годината. За самия панаир и свързаните с него печат и макет разказваме в следващото видео.

През XIX век, панаирът е представлявал множество дървени дюкянчета. Търговци и занаятчии, обаче, решават да изградят панаирно градче.

СИНХРОН Николай Ставрев, уредник в РИМ Търговище – Със специален султански ферман, с разрешение на управителя на Дунавския вилает  Митхат паша,  се взема решение да се изгради наистина едно невероятно архитектурно съоръжение. Точно каква е площта на съоръжението трудно може да се каже, но като дам съпоставка с настоящето, може да си представим един МОЛ на открито с 2000 магазина.

Архитектурният план на Ески джумайският панаир от 1867 година е открит в архивния фонд в Истанбул и по него със средства на Общината е изработен макет на тържището с мащаб 1:100.

В дните на панаира той е изложен за посетителите в сградата на Славейковото училище към музея.

СИНХРОН  Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище –Панаирът постепенно се увеличава, идват повече търговци, става необходимост да се изгради един панаирен град, който да е извън пределите на града, който да е защитен с крепостни стени. Дюкяните, които са вътре в това новото панаирно градче да са подредени по равно, да няма главни улици, всички улици да са с еднакъв размер, това се прави умишлено – търговецът и посетителите да се почувстват, че са винаги на централно място. + В момента съм застанал пред централния вход на панаира, който се намира ето тук, а на самата скица ето къде е разположен централният вход, има и второстепенни входове, по правите улици да се върви  и да влязат със стоките.

Във времето специалистите от музея откриват различни сведения и артефакти, например като този османски печат, с който са били подпечатвани разрешителните за участие в панаира.

На него уредникът попада случайно по изображения в интернет от аукцион в Турция, който в последствие е откупен от музея.

СИНХРОН Д-р Алджан Мустафа, директор на РИМ Търговище – На първия ред отгоре е изписано „панагири", на втория ред е изписано „Джумая атик", най-отдолу година „1293", в Османската империя особено в 19-ти век се използват двете календарни години. След всеки един панаир, предполага се, че печатите са били унищожавани, не става въпрос само за Румелийската територия на Османската империя, а изцяло за цялата империя нямаме познат такъв печат, който конкретно да е за панаир.

Градът ли е направил Ески джумайския панаир или той е направил града, този въпрос продължават да си задават специалистите от Регионалния исторически музей в Търговище.