В Русе обсъдиха възможностите за развитие на бизнеса между Индия и България на регионално ниво.
Приоритетните области са информационните технологии, промишлеността, търговията, услугите и селското стопанство
Целта на срещата бе да събере на едно място представители на регионалния бизнес, които да се запознаят отблизо с възможностите за икономическо развитие и успешни бизнес инвестиции в дългосрочен план между България и Индия.
Двустранните търговски отношения между Индия и България се развиват във възходяща линия като от 2000 година насам стокообменът между двете държави се е утроил. През 2019 той беше в размер на около 340 милиона долара. Има обаче голям потенциал за развитие и затова сме тук в Русе, на тази конференция, за да запознаем всички заинтересовани страни в региона с възможностите на индийската икономика.
Основните приоритети в развитието на търговско-икономическите отношения между България и Индия са в областта на информационните и комуникационни технологии, промишлеността, търговията, услугите, и селското стопанство.
С-н
Има много неща, които внасяме от България, например в областта на отбраната като оръжия и боеприпаси. Също така селскостопански продукти като тютюн, слъчногледово олио, фураж, зърнени култури и други, но има и интерес към области за развитие като високите технологии, фармацевтиката, медицината, биотехнологиите, производството на части за автомобили и химическата промишленост. Ние искаме да се фокусираме и върху услугите, тъй като те са преобладаващият сектор както в България, така и в Индия.
Около 600 студенти от Индия се обучават в български университети, сред които и Русенския университет. Сред най-предпочитани са медицинските специалности.
Туризмът и културата ще са сред основните приоритети в отношенията с Русия на новоизбрания председател на общинския съвет в Русе Иво Пазарджиев.
Това стана ясно от среща с генералния консул на Руската федерация в крайдунавския град Андрей Громов. Двамата са обсъдили възможностите за развитие на двустранните отношения на местно ниво, заяви още за Новините на телевизия КИС 13 Пазарджиев.
По време на разговора са били откроени насърчаването на туризма и провеждането на съвместни културни инициативи.
От срещата става ясно, че България е предпочитана дестинация за руските туристи и че вече на държавно ниво се разглеждат различни мерки за облекчаване на визовия режим както за българи, така и за руснаци. Двамата са говорили и за потенциала за икономическо сътрудничество и инвестиции.
Почти 21% от българската икономика е в сивия сектор.
Данните бяха изнесени на среща по темата между представители на КНСБ и на няколко отрасъла в Русе. Загубите за бюджета се изчисляват на милиарди левове годишно. От КНСБ са изчислили колко губи един работник или служител в Русе ако няма трудов договор при средна заплата от малко над 1000 лева.
От синдиката представиха и мобилно приложение за подаване на сигнали срещу работодатели или фирми, които са в сивата икономика.
Представител на автосервизите в Русе заяви, че през годините държавата не е направила нищо, за да ограничи сивия сектор в този бранш, за който се смята, че е между 70 и 80%. Загубите за бюджета пък се изчисляват на един милиард лева годишно.
В строителството също имало сив сектор, но той бил доста по-скромен.
Възможно е Македония да участва в проекта АЕЦ "Белене" като съдружник.
Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев, който участва в българо-македонски бизнес форум в Скопие. Обсъждано е и създаването на обща енергийна борса между двете държави.
Политическите усилия дават резултат, категоричен бе Дончев след приключване на форума.
От своя страна Заместник министър-председателят по икономическите въпроси на Македония Кочо Ангюшев подчерта, че няма нищо по-добро от това двете държави заедно да се стремят към икономически просперитет.
През 2018 година търговският обмен с България надхвърли 695 милиона долара, което е въпти повече в сравнение с 2017. Мисля, че няма по-добръ сигнал и доказателство за стабилното развитие на икономиката на двете дъртжави след подписаването на договора от 2017.
Македонският вицепремиер подчерта още, че за да има ефективен износ, трябва предприятията да произвеждат качествена продукция.