53 000 души в най-ниско платените държавни структури ще получат увеличение на заплатите с 200 – 300 лева в зависимост от длъжността.

Това каза в Русе президентът на КНСБ Пламен Димитров, във връзка с постановлението на Министерския съвет за разпределяне на 268 милиона лева от бюджета за ръст на заплатите в над 300 структури.

При най-ниските възнаграждения увеличението е с 18%, а за ръководните позиции – 12%.

Вижте повече във видеото.

За постепенното преминаване от минимална работна заплата към заплата за издръжка, се обявиха от КНСБ.

Според синдикалистите, нейният размер трябва да отговаря на такова ниво на заплащане, което да осигурява достоен стандарт на живот на работещите и техните семейства.

Припомняме, че в момента минималната работна заплата в България е 50% от средната за страната, като механизмът отразява директивата за адекватните минимални заплати в Европейския съюз.

Наскоро от Министерството на труда и социалната политика предложиха нов механизъм, по който да се определя минималната работна заплата, като единият от вариантите предвижда тя да не се увеличава ако има спад на брутния вътрешен продукт и производителността на труда.

От КНСБ предлагат съвсем нов подход при определянето на минималната работна заплата с добавянето на допълнителни възнаграждения за образование и квалификация.

Вижте повече по темата във видеото.

КНСБ не подкрепя законопроекта за отпадане на таксите за студенти и докторанти в държавните висши училища.

В становище на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" се посочва, че подобни промени не бива да се въвеждат без внимателен анализ и съобразяване с актуалната законова рамка.

В мотивите си за изразената категорична позиция, от КНСБ посочват, че не съществува икономическо правило, според което равният достъп до висше образование е равнозначно на образование без студентски и докторантски такси. Освен това се позовават и на закона за Закона за висше образование, според който има няколко възможности за разпределяне на такса между държавата, висшите училища и студентите, в качеството им на партньори в процеса на обучение.

Според КНСБ на практика не таксите, а високите разходи за издръжка затрудняват студентите, докторантите и техните семейства. Освен това, според синдиката, отпадането на студентските и докторантските такси ще доведе до финансов недостиг в държавните висши училища в началото на всяка академична година.

От КНСБ предлагат обявените 150 млн. лв. за компенсиране на студентските и докторантските такси, се използват за увеличение на работните заплати на академичния състав и служителите с висше образование; за комплексната оценка за качеството на обучението; за повишаване на коефициентите в професионалните направления и за развитие на студентския спорт.

Вижте повече във видеото.

Най-малко 15% ръст на доходите през тази година искат от КНСБ.

Според синдикалистите, по този начин ще се постигне поне 10% реален растеж на покупателната способност на работещите.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, е достигнал 1438 лева към края на миналата година, отчитат от КНСБ. За 3-членно семейство пък сумата е почти 2600 лева.

През миналата година цените на хранителните стоки са се увеличили с малко над 7%, показва още анализът на КНСБ.

Сравнението с други страни показва, че българите, които получават минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основни продукти най-малко пъти.

От КНСБ настояват за номинален ръст на доходите от поне 15% през тази година.

Вижте повече във видеото.

КНСБ иска минимум 15% ръст на средните заплати през следващата година.

От синдиката настояват и за поне 10% реално увеличение на трудовите възнаграждения, след отчитане на инфлацията.

Средно с над 8% за една година е поскъпнал животът на един работещ в България, който живее сам. Това означава, че вече му е нужен доход за издръжка с поне 115 лева повече в сравнение с същия период на миналата година, сочи изследване на КНСБ.

Изследването показва още, че за една година, необходимите средства за храна на едно работещо лице са се увеличили с около 13%. Данните сочат, че сред стоките от малката потребителска кошница има ръст на месото, колбасите, зърнените храни и плодовете.

От анализа на КНСБ става ясно, че темпът на ръст на средната работна заплата, както за частния, така и за публичния сектор, трябва поетапно през следващите години да бъде най-малко 15% в номинален размер.

От синдиката настояват още реалният ръст на работните заплати за 2024 година, да бъде минимум 10% след отчитане на инфлацията.

Вижте повече във видеото.